Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Може ли да попитам дали това е магазин за хранителни стоки? – пита тя.

– Затвориха магазина, знаеш, правим каквото можем! – виква Някоя.

Брит-Мари наистина не смята, че това е особено хигиенично. Но после си спомня мръсните прозорци на развлекателния център.

– Мога ли да попитам дали тук предлагате „Факсин“? – пита тя.

– Не – казва Някоя, все едно не знае какво е „Факсин“.

Брит-Мари се усмихва търпеливо.

– Това е препарат за почистване на прозорци, разбирате ли.

Брит-Мари никога не е използвала друга марка, освен „Факсин“. Като дете видя реклама в сутрешния вестник на баща си. Една жена гледаше през чист прозорец, а отдолу пишеше „С „Факсин“ можеш да видиш света“. Брит-Мари обичаше тази снимка. Откакто порасна, тя цял живот лъска прозорците си с „Факсин“ всеки ден и никога не е имала проблем да види света. Просто светът не вижда нея.

– Знам, но „Факсин“ вече няма, нали знаеш! – казва Някоя.

– Какво искате да кажете с това? – интересува се Брит-Мари само малко обвинително.

Някоя свива рамене.

– Ами, знаеш, изтеглиха го от производствения, как се казва, асортимент! Сещаш се, не е доходоносен.

Брит-Мари се ококорва и ахва.

– Какво искате да кажете с това?

– Асортимент, знаеш – повтаря Някоя.

Брит-Мари мълчи. Шокирана.

– Могат ли да го направят? – промълвява накрая.

– Не е доходоносен – отговаря Някоя.

Като че това е отговор.

– Но въпреки това не могат просто да го спрат, нали? – възкликва Брит-Мари разстроено.

Някоя свива рамене.

– Майната му. Имам друга марка! Искаш ли?

– Трябва ми „Факсин“ – отговаря Брит-Мари, сякаш самата мисъл да ѝ предложат друга марка е дълбоко оскърбителна.

– Имам една руска марка, добър шит, ето та... – започва Някоя и прави жест на Вега да изтича да вземе.

– Не! – прекъсва я Брит-Мари, след което тръгва към вратата и изсъсква: – Тогава ще използвам бикарбонат!

Все пак човек не може просто да промени светогледа на Брит-Мари.

Брит-Мари се препъва в прага. Сякаш не само хората в Борг опитват да я пропъдят, ами и самият град я отхвърля. Залитайки, тя стъпва на рампата за инвалидни колички, която води към вратата на пицарията. Свива пръстите на крака си, все едно опитва да оформи малък юмрук със стъпалото си, за да потисне болката. По шосето минава трактор, който се отдалечава в едната посока, и камион, който се отдалечава в другата. После наоколо става пусто. Брит-Мари никога не е била в толкова малко градче. С Кент само са минавали покрай подобни места с колата. Кент винаги е презирал градчетата. „Проклети свърталища на социално слаби, заради тях имаме най-високите данъци в света, само смучат! Не трябва да се казва провинция, а пиявица!“, избухваше често той и се подхилкваше на остроумието си, сякаш го казва за пръв път. Ако Брит-Мари не се засмееше веднага, Кент я сръчкваше с лакът и викваше: „Схващаш ли? Пиявица!“. Все едно в това бе проблемът.

Брит-Мари си възвръща равновесието и стисва здраво ръчната чанта, когато слиза по рампата и се насочва към чакъления паркинг. Върви бързо, като че някой я гони. Някоя тръгва след нея с инвалидната количка, сякаш наистина я гони. Вега взима футболната топка и се затичва към групичка деца, всички от които носят дънки, скъсани на бедрата. След няколко крачки спира, поглежда към Брит-Мари и смотолевя:

– Сори, че те ударихме с топката в главата. Не се целехме в теб.

После се обръща към Някоя и отсича кисело:

– Но дори да искахме да я уцелим, пак БИХМЕ могли да го направим!

После Вега изритва топката покрай момчетата и тя се удря в дъсчената ограда между развлекателния център и пицарията. Едно от момчетата я взима и шутира към същата ограда. Едва сега Брит-Мари осъзнава какво тропа в Борг. Друго момче очевидно също се прицелва в оградата, но вместо това праща топката обратно към Брит-Мари. Като се има предвид ъгълът, това си е изключително постижение по лошо представяне.

Топката се търкаля бавно към Брит-Мари. Децата явно очакват тя да я ритне обратно към тях. Брит-Мари се отмества така, сякаш топката опитва да я наплюе. Но тя просто се изтърколва покрай нея. Вега се затичва към тях.

– Защо не я ритна? – пита неразбиращо.

– Защо, за Бога, бих я ритнала? – пита Брит-Мари.

Двете се опулват, очевидно убедени, че си имат работа с някой ненормален. Вега ритва топката обратно към момчетата и се затичва в същата посока. Брит-Мари бърше прах от полата си. Някоя отпива глътка водка.