Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Имаше един период точно след тийнейджърските им години, когато те все обещаваха да дойдат на гости за Коледа. После започнаха да си измислят оправдания. След някоя и друга година спряха да си измислят оправдания. Накрая изобщо спряха да се преструват, че смятат да дойдат. Така ставаше в живота. В крайна сметка, нищо не се получаваше.

Брит-Мари винаги е обичала театър, защото ѝ харесва, че накрая актьорите получават аплодисменти, задето са се престрували. Инфарктът на Кент и гласът на младата красавица, която се обади, за да съобщи за случилото се, лишиха Брит-Мари от възможността да продължи да се преструва. Няма как да се преструваш, че някой не съществува, ако говориш с него по телефона. Затова Брит-Мари си тръгна от болницата с миришеща на парфюм риза и с разбито сърце.

За такова нещо не се дават букети.

– Шит [3] От шв. skit, лайно, лайнян, прен. скапан, мръсен. Освен като ругатня, „шит“ може да се използва и емфатично, като възклицание, или като синоним на „нещо“, замествайки друго съществително име. В шведския език думата не е толкова вулгарна, колкото английското shit. Няма точен еквивалент на български, a е характерна за говора на този персонаж, затова не е преведена. – Б. пр. , МЪРТВА ли си? – пита някой нетърпеливо.

Брит-Мари смята, че е крайно неучтиво да те прекъснат насред смъртта ти. Особено с такъв отвратителен избор на думи. Определено има множество добри алтернативи на „шит“, в случай че непременно трябва да изразиш подобно чувство. Тя поглежда въпросния Някой, който стои надвесен над нея.

– Дали бих могла да попитам къде се намирам? – пита Брит-Мари замаяно.

– Здрасти! В медицинския център – казва Някой ведро.

– Мирише на пица – казва Брит-Мари.

– Да, знам, медицинският център е и пицария – кима Някой.

– Това не ми се струва особено хигиенично – отбелязва Брит-Мари.

Някой свива рамене.

– Преди беше само пицария. Затвориха медицинския център, знаеш, криза е, въобще… шит работа. Така че, знаеш, правим каквото можем. Но не се притеснявай. Имаме аптечка за първа помощ.

Някой, който май е Някоя, сочи весело към отворена пластмасова кутия, на която има червен кръст и надпис „Първа помощ“. После размахва някаква смрадлива бутилка.

– Имаме и, сещаш се, втора помощ! Искаш ли?

– Моля? – изстенва Брит-Мари, сложила ръка върху болезнената подутина на челото си.

При по-близка визуална инспекция се оказа, че Някоя не стои надвесена над Брит-Мари, а седи надвесена над нея и се опитва да ѝ подаде някаква чаша.

– Затвориха магазина за алкохол. Така че, сещаш се, правим каквото можем. Ето! Водка от Естония или някакъв такъв шит. Буквите са адски странни, знаеш. Може и да не е водка. Но все тая. Малко изгаря езика, но се свиква. Добре действа срещу такива, как се казваха? Язви!

Брит-Мари поклаща измъчено глава и забелязва червените петна по сакото си.

– Кървя ли? – възкликва тя и се надига изплашено.

Би било ужасно неприятно, ако остави петна кръв по Нечий под, независимо дали е измит или не.

– Не! Не! Нищо такова. Може да ти излезе цицина от изстрела, но това е просто доматен сос, знаеш – извиква Някоя и опитва да избърше сакото на Брит-Мари със салфетка.

Брит-Мари забелязва, че Някоя седи в инвалидна количка. Трудно е да не се забележи такова нещо. Освен това Някоя изглежда пияна. Наблюдението на Брит-Мари се основава на това, че Някоя мирише на водка и не може да се прицели със салфетката, на нищо друго. Брит-Мари няма предразсъдъци.

– Чаках те да спреш да бъдеш толкова мъртва. През това време огладнях, знаеш, така че реших да обядвам – ухилва се Някоя и се пресяга към една полуизядена пица, оставена върху стол.

– Да обядвате? По това време на деня? – измърморва Брит-Мари, защото още няма дори единайсет часа.

– Гладна ли си? Има пица! – предлага Някоя.

Едва сега казаното преди малко попива в съзнанието на Брит-Мари.

– Какво имате предвид с цицина от „изстрела“? Да не са СТРЕЛЯЛИ по мен? – избухва тя и започва да опипва черепа си, все едно търси дупки.

– Дадада. С футболна топка, в главата, сещаш се – кима Някоя и разсипва водка върху пицата.

Брит-Мари изглежда така, сякаш може би би предпочела пистолет пред футболна топка. В представите ѝ пистолетите не са толкова мръсни, колкото топките.

Някоя, която изглежда на около четирийсет години, ѝ помага да стане с помощта на внезапно появилото се до тях момиче, което изглежда на четиринайсет. Някоя има най-лошата прическа, която Брит-Мари е виждала през живота си. Все едно се е сресала с изплашено до смърт животно. Фризурата на детето е по-приемлива, но дънките му са скъсани при бедрата. Така е модерно, разбира се.