Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Има ѝ нещо. Ясно чух, че експлодира – пояснява Брит-Мари.

– Ти о’кей ли си? – пита момичето притеснено.

– Естествено! Но какво ѝ има на колата? – отговаря и пита Брит-Мари.

– Ами... такова... това нали си е твоята кола – казва момичето.

– Ха – констатира Брит-Мари.

Настава кратко мълчание.

– Ало? – казва Брит-Мари.

– Да? – казва момичето.

– Да! – отбелязва Брит-Мари.

– Не разбирам нищо от коли – пробва момичето.

Брит-Мари изпуска една, във всички отношения, търпелива въздишка.

– Каза да ти се обадя, ако имам проблеми – напомня тя.

Брит-Мари не смята, че от нея самата може да се очаква да знае всичко за автомобилите. Откакто с Кент се ожениха, е карала само няколко пъти, защото никога не пътува с кола без него, а той е изключително добър шофьор.

– Имах предвид въпроси относно... самата работа – въздъхва момичето от другия край на линията.

– Ха. Единствено това е важно, разбира се. Кариерата. Ако умра при експлозия, това няма да е важно, разбира се – констатира Брит-Мари.

– Нямах това предвид – смотолевя момичето.

– Най-добре ще е, ако умра, разбира се. Така ще се освободи едно работно място. Добре ще е за статистиката – казва Брит-Мари съвършено приятелски и без по никакъв начин да звучи, сякаш се самосъжалява.

Много добре знае как стоят нещата със статистиката. В днешно време във вестниците пише толкова много по този въпрос, че едва остава място за кръстословици.

– Моля те, Брит-Мари... – пробва момичето.

– Много лошо те чувам! – казва Брит-Мари грижовно и затваря.

После остава сама на паркинга и прехапва бузи. Силно.

Нещо продължава да тропа от другата страна на развлекателния център. Той още не е закрит, но закриването му е обявено, както Брит-Мари научи вчера от момичето от Агенцията по заетостта. Просто на съвещанието на Общинския съвет през декември не бе останало време за това, тъй като първо трябваше да се закрият толкова много други неща. Закриването на центъра заплашваше да принуди членовете на съвета да отложат ежегодната коледна вечеря. Тъй като тя бе счетена за неотложима, закриването бе отложено за следващото съвещание, което на свой ред се отложи за края на януари поради отпуските на членовете на съвета. Вярно, отговорникът по съобщенията трябваше да отговаря за съобщаването на тази информация на отдел „Човешки ресурси“, но, за съжаление, той излезе в отпуска и, отново за съжаление, забрави да съобщи за това. Малко по-късно в Агенцията по заетостта получиха уведомление за свободната позиция „портиер в развлекателен център“, защото от отдел „Човешки ресурси“ на Общинския съвет в Борг откриха, че имат порта без портиер. Ситуацията бе едновременно толкова проста и толкова сложна.

Както и да е, работата е не само необикновено зле платена, ами и временна, предвид предстоящото след три седмици съвещание на Общинския съвет. Освен това развлекателният център се намира в Борг – градче, за което най-хубавото, което може да се каже, е, че се намира до шосе. Съответно броят кандидати за позицията беше ограничен.

Но се случи така, че момичето от Агенцията по заетостта, което крайно неохотно бе яло сьомга с Брит-Мари онзи ден, обеща на Брит-Мари наистина да опита да ѝ намери работа. Затова на следващата сутрин Брит-Мари почука на вратата на момичето в 9:02, за да се информира за напредъка по своя случай. Момичето прекара известно време в тракане по клавиатурата, въздъхна отчетливо така, както може би би го направил някой, в чиято ноздра е заседнал пирамидален предмет, и каза: „Има една позиция. Но е в градче насред нищото и е толкова зле платена, че ако получаваше обезщетение за безработица, вероятно щеше да загубиш пари, ако приемеш работата“.

„Не получавам никакви обезщетения“, отвърна Брит-Мари, произнасяйки „обезщетения“ все едно казва „болести“. Момичето въздъхна отново и опита да обясни нещо за „курсове за преквалификация“ и „мерки“, които вместо това можела да предложи на Брит-Мари, но Брит-Мари даде да се разбере, че определено не иска да се вземат мерки срещу нея. „Но, Брит-Мари, тази работа е само за три седмици, а ти ще трябва да пропътуваш целия път до онзи... Борг“, пробва се момичето, докато търсеше на компютъра къде се намира Борг.

„Ха“, каза Брит-Мари и намести чантата в скута си. Момичето прокара замислено пръсти по челото си и добави много сериозно: „Брит-Мари, не искам да звуча грубо, но наистина не ти препоръчвам да кандидатстваш за такава работа на твоята възраст“. Брит-Мари кимна и се изправи, приглади една гънка на полата си и отвърна: „Не искам да звуча грубо, но наистина не ти препоръчвам да се подстригваш така с това твое чело“.