Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Косата ви... хм, искам да кажа: косата ти изглежда добре днес.

Момичето се усмихва.

– Благодаря!

Брит-Мари кима.

– Днес не се вижда толкова много от челото ти, колкото вчера.

Момичето се почесва точно под бретона. Брит-Мари гледа в чинията си и опитва да устои на инстинкта да отиде до кухненския плот и да сипе порция за Кент. Момичето казва нещо. Брит-Мари вдига поглед и промърморва: „Моля?“.

– Много е вкусно – повтаря младата жена.

Без Брит-Мари да я е питала.

Ето как Брит-Мари успява да си намери работа. Намира се в Борг, в смисъл работата, така че два дни след като момичето от Агенцията по заетостта беше поканено на сьомга, Брит-Мари се отправя към градчето с колата си. Затова сега трябва да си поговорим за Борг.

Борг е градче до шосе. Това е най-хубавото, което може да се каже за него. Мястото не може да се опише като едно на милион, а по-скоро като едно от милионите такива. Има закрито училище и закрит футболен терен, и закрита аптека, и закрит магазин за алкохол, и закрит медицински център, и закрит магазин за хранителни стоки, и закрит бизнес център, и шосе, което води далеч от градчето в две различни посоки.

Единственото, което не е закрито, е развлекателният център [2] В Швеция са разпространени така наречените развлекателни центрове, които осигуряват възможност на младежите да практикуват организирани развлекателни дейности като различни спортове, игри, музикални упражнения и др. – Б. пр. , просто защото още не се е стигнало дотам. Иска се време, за да закриеш цяло градче, разбирате ли, така че развлекателният център чака реда си. Единствените други по-значими неща, които още съществуват в Борг, са футболът и една пицария, понеже те явно са последното, от което хората се отказват.

Първият сблъсък на Брит-Мари с пицарията и развлекателния център се случва в един януарски ден, когато тя спира колата си на чакъления паркинг, който ги разделя. Първият ѝ сблъсък с футбола пък се случва, когато една футболна топка я удря доста силно по главата.

Това става точно след като колата ѝ е експлодирала. В обобщение може да се каже, че първите впечатления на Брит-Мари от Борг и обратно не са изцяло позитивни.

Самата експлозия, ако ще изпадаме в подробности, се случва още докато Брит-Мари завива към паркинга. Звукът идва от мястото до шофьорското и Брит-Мари го чува ясно. „КАБУМ“, така би го описала, ако се налагаше. Подобаващо паникьосана, Брит-Мари отпуска съединителя и спирачката, при което колата се закашля така, все едно се е стреснала, докато яде пуканки, и след няколко напълно оправдани драматични плъзгания по замръзналите януарски локви, спира пред сградата с надпис „ПИЦ Р Я“, изписан със спорадично работещи неонови букви. Брит-Мари изскача ужасена от колата, съвсем основателно очаквайки експлозията да причини пожар. Това не става. Вместо това Брит-Мари остава сама на паркинга, обградена от такава тишина, каквато има само в малките градчета, никога в големите градове. Малко е дразнещо. Брит-Мари приглажда полата си и хваща здраво чантата си.

Една футболна топка се търкаля необезпокоявано по чакъла. Отдалечава се от колата на Брит-Мари и изчезва зад сградата с надпис „РАЗВЛЕ АТЕЛЕН ЦЕНТЪ“. Нещо започва да тропа в мига, в който топката се скрива зад ъгъла. Звучи все едно някой суши одеяла, но вместо тенис топки е сложил камъни в машината. Това не изглежда много вероятно, разбира се, но се е случвало в общото перално помещение в блока, където живеят Брит-Мари и Кент. В днешно време на хората им хрумва какво ли не.

Брит-Мари вади бележника от чантата си. Най-отгоре в списъка пише „Отиди до Борг“. Тя отмята тази точка. Следва „Вземи ключа от Пощата“.

Вади мобилния телефон, който Кент ѝ е купил преди пет години, и го използва за първи път.

– Ало? – казва момичето от Агенцията по заетостта.

– Така ли се отговаря по телефона в днешно време? – интересува се Брит-Мари.

Грижовно. Не критично.

– А? – казва момичето и прекарва още няколко мига в щастливо неведение относно факта, че с напускането на Агенцията, Брит-Мари не е напуснала непременно и живота ѝ.

– Сега съм в този Борг. Нещо тук тропа просто ужасно, а колата ми експлодира. Колко далеч се намира Пощата? – пита Брит-Мари.

– Брит-Мари? – пита момичето след кратък размисъл, основан на надеждата, че отговорът ще бъде не .

– Много лошо те чувам! – информира я Брит-Мари.

– Колата ти е експлодирала? – чуди се момичето.