Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Брит-Мари се усмихва снизходително.

– Не говорех за вас.

После се обръща рязко, за да не хрумне на Някоя да я последва, и се приближава с маршова крачка до колата. Изважда куфарите и саксиите си и ги довлачва до развлекателния център. Отключва вратата, влиза вътре, затваря и заключва след себе си. Не защото изпитва неприязън към Някоя, ни най-малко. Брит-Мари не е от хората, които изпитват неприязън.

Но мирисът на водка ѝ напомня за Кент.

Отново вади мобилния си телефон. Момичето от Агенцията по заетостта не отговаря безкрайно ентусиазирано.

– Моля те да се свържеш с фирма за борба с вредители, тук има плъх, а може би плъхове! – веднага я информира Брит-Мари.

– Но, Брит-Мари, нали опитах да ти каж... – започва момичето, звучейки малко като човек, който току-що е опрял чело в ръба на бюрото си.

– Каза да ти се обадя, ако имам въпроси за работата. Това е такъв въпрос. Не е хигиенично да има плъхове на работното място! – заявява Брит-Мари.

– О’кей, о’кей, о’кей, ще видя какво мога да направя – измърморва момичето, звучейки малко като човек, който бавно удря телефона в главата си.

Брит-Мари затваря. Оглежда се. Отвън топката се удря в стената, а в праха по пода има следи от плъхове. Затова Брит-Мари решава да направи това, което прави винаги в трудни ситуации: да почисти. Избърсва прозорците с парцал, поръсен с бикарбонат, и ги излъсква с вестник, напоен с оцет. Получава се почти толкова добре, колкото с „Факсин“, но чувството не е същото. Избърсва мивката с бикарбонат и вода, после измива пода във всички стаи, смесва бикарбонат и лимонов сок, за да почисти плочките и кранчетата в банята, а накрая смесва бикарбонат и паста за зъби, за да полира умивалника. След това поръсва бикарбонат в саксиите, защото иначе ще се появят охлюви.

Саксиите на пръв поглед съдържат само пръст, но цветята си почиват под повърхността и чакат пролетта. През зимата се иска увереност от страна на поливащия, който трябва да знае, че голата пръст всъщност крие голям потенциал. Брит-Мари вече не знае дали изпитва увереност, или просто се надява. Може би нито едно от двете.

Тапетите на развлекателния център наблюдават безразлично Брит-Мари и саксиите ѝ. Покрити са със снимки на хора и футболни топки. Футболните топки са навсякъде. Всеки път, когато види някоя от тях с периферното си зрение, Брит-Мари започва да търка малко по-силно с гъбата, но не пасивно-агресивно, естествено. Само внимателно и грижовно. Продължава да чисти, докато блъскането в стената престава, а децата и топката се прибират вкъщи. Едва когато слънцето залязва, Брит-Мари осъзнава, че само лампите в кухнята работят. Затова остава заседнала там, на малкия остров от изкуствена флуоресцентна светлина в развлекателния център, който скоро ще бъде закрит.

Почти цялото пространство в кухнята е заето от мивката, един хладилник и два високи дървени стола без облегалки. Брит-Мари отваря хладилника, чието единствено съдържание е пакет кафе. Проклина се, задето не е взела ванилова есенция. Ако есенцията се смеси с бикарбонат, хладилникът ще замирише свежо.

Застава колебливо пред кафеварката. Тя изглежда модерно. Брит-Мари не е варила кафе от много години, защото Кент прави много вкусно кафе и тя винаги смята, че е най-добре да оставя това на него. Но кафеварката има копче, което свети, а това е най-приятното нещо, което някой е правил за Брит-Мари от много време, така че тя опитва да отвори капака, където предполага, че трябва да се сипе кафето. Капакът не помръдва. Копчето започва да мига ядосано. Това дълбоко обижда Брит-Мари. Тя дръпва фрустрирано капака, при което мигането се засилва, тя започва да дърпа по-фрустрирано, докато накрая цялата машина се обръща. Капакът се отваря и каша от кафена утайка и вода залива сакото на Брит-Мари.

Казват, че хората се променят, когато пътуват. Ето защо Брит-Мари винаги е мразила да пътува. Тя не иска промени. Затова впоследствие подозира, че именно пътуването е причината напълно да изгуби самообладание – така, както не е правила, откакто в началото на брака им Кент стъпи с обувки за голф върху паркета.

Грабва побесняла парцала за под и удря кафеварката с дръжката. Копчето мига. Нещо се чупи. Копчето спира да мига. Брит-Мари продължава да удря отново и отново, и отново, докато ръцете ѝ се разтреперват, а очите ѝ вече не могат да различат очертанията на плота. После вади задъхано една кърпа от чантата си. Изгася лампата. Сяда на един от столовете в мрака и заплаква, заровила лице в кърпата.