Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Децата на Кент я харесваха, струва ѝ се, но децата стават възрастни, а възрастните наричат жени като Брит-Мари „мрънкащи вещици“. Понякога в блока се появяваха и други деца, а Брит-Мари можеше от време на време да им готви вечеря, когато са сами вкъщи. Но децата си имаха собствени майки и баби, които рано или късно се прибираха. После децата порастваха, а Брит-Мари се превръщаше в мрънкаща вещица. Кент казваше, че е социално некомпетентна, и тя прие, че сигурно е прав.

Затова накрая искаше просто един балкон и мъж, който не ходи с обувки за голф по паркета, от време на време слага ризата си в коша за пране и някой и друг път казва, че яденето е вкусно, без да се налага тя да го пита. Искаше дом. И деца, които макар да не са нейни, все пак идват на гости за Коледа. Или поне опитват да се преструват, че имат причина да не го правят. И правилно подредена кутия за прибори. Прозорци, през които да вижда света. Някого, на когото да му пука, че Брит-Мари е сресала косата си особено старателно. Или поне да се преструва, че му пука. Или поне да позволи на Брит-Мари да продължи да се преструва.

Искаше някого, който от време на време да се прибира вкъщи, да заварва измит под и топла храна на масата и да разбира, че тя се е постарала. Защото хората са като вечѐрите. Трябва да са от значение. „Колко хубаво е станало!“ Ето го значението.

Едно сърце може и да се пръсне едва когато човек излезе от болнична стая, понесъл риза, миришеща на пица и парфюм, но всичко се пръска по-лесно, ако преди това вече се е напукало.

Брит-Мари запалва лампата в кухнята точно в шест часá на следващата сутрин. Не защото светлината всъщност ѝ липсва, а защото си мисли, че хората може да са видели лампата да свети снощи и ако са си направили извода, че Брит-Мари е прекарала нощта в развлекателния център, то определено не бива да си мислят, че тя още се излежава по това време на деня.

До един от диваните има стар телевизор, който би могла да включи, за да не се чувства толкова сама, но не го прави, защото сигурно дават футбол. В днешно време все това дават, а Брит-Мари всъщност би предпочела да е сама, отколкото да гледа футбол. Развлекателният център е обгърнат от предпазлива тишина. Кафеварката лежи преобърната и вече не мига. Брит-Мари сяда на стола пред нея и си спомня как децата на Кент му казаха, че Брит-Мари била „пасивно-агресивна“. Кент се засмя така, както правеше, когато е пил водка с портокалов сок преди футболен мач. Коремът му се разтресе и смехът излезе през ноздрите му като накъсано пръхтене, а той отговори: „Не е пасивно-агресивна, по дяволите, а агресивно-пасивна!“. После се разсмя така, че поля килима. Именно онази вечер на Брит-Мари ѝ дойде в повече и тя премести килима в гостната, без да каже и дума. Не защото е пасивно-агресивна, естествено, че не. Но всичко си има граници.

Не се натъжи, защото бе чула Кент да казва това. Натъжи се, защото той не осъзнаваше, че Брит-Мари е достатъчно близо, за да го чуе. Знаеше много добре, че Кент не знае какво означава „агресивно-пасивна“, но въпреки това се засегна, защото знаеше много добре какво Кент си мисли, че означава.

Поглежда кафеварката. За краткотраен безгрижен миг през главата ѝ минава мисълта, че ще може да я поправи, но после се опомня и отдръпва ръката си.

Не е поправяла нищо, откакто се омъжи. Струваше ѝ се, че е най-добре да изчака Кент да се прибере. Той винаги казваше, че „тея патици не могат да сглобят и мебел от ИКЕА“, когато по телевизията даваха жени, които участват в предаване за строителство или ремонти. Казваше, че това били „утвърдителни действия [5] Политика на облагодетелстване на членовете на дадена група хора, които страдат от дискриминация. – Б. пр. “. През това време Брит-Мари обикновено седеше до него на дивана и решаваше кръстословици. Достатъчно близо до дистанционното, че пръстите му да докосват коляното ѝ, когато той сменя канала, за да пусне мач.

Брит-Мари гледа кафеварката и сключва решително ръце пред себе си. После взима още бикарбонат и почиства целия развлекателен център още веднъж. Тъкмо е поръсила диваните с още бакпулвер, когато на вратата се чука. Отнема ѝ доста време да отвори, защото не е лесно да изтича в банята и да нагласи косата си пред огледалото, при положение че осветлението не работи.

Кент така и не разбра защо тя нагласяше косата си, преди да излязат, дори просто да отиваха до магазина.

Все едно Брит-Мари се притесняваше какво ще си помислят хората за нея самата, не за него.