Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Произнася „магазин“ с божествена снизходителност.

– ВЕГА! – изкрещява Някоя ненадейно.

Брит-Мари подскача и почти обръща купчината кутии от пица. Детето от вчера се появява иззад щанда. Все още държи топката. До тях стои момче, което изглежда точно като Вега, само че има по-дълга коса. Така е модерно, със сигурност.

– Бикарбонат за дамата, ако бих могла, как се казва? Ако бих могла да помоля! – казва Някоя с дълбок, пресилено театрален поклон към Брит-Мари, който Брит-Мари изобщо не оценява.

– Това е тя – прошепва Вега на момчето.

Момчето веднага придобива вид все едно е намерило изгубен ключ. Втурва се в склада и се връща, препъвайки се, прегърнало две бутилки. „Факсин“. Брит-Мари остава без дъх.

Предполага, че това, което изживява секунди по-късно, може да бъде описано в кръстословица като „извънтелесно преживяване“. За няколко мига забравя за съществуването на магазина за хранителни стоки и пицарията и за мъжете с бради, чаши кафе и вечерни вестници. Сърцето ѝ бие така, сякаш иска да излезе на свобода. Това кара Брит-Мари да се почувства много неприятно, когато се съвзема. Представи си, да ѝ се разхлопа сърцето насред пицарията!

Момчето оставя бутилките на щанда, подобно на котка, уловила катерица. Брит-Мари ги докосва с връхчетата на пръстите си, преди достойнството ѝ да успее да я спре. Има чувството, че се е прибрала у дома.

– Аз... останах с впечатлението, че са ги изтеглили от търговския асортимент – прошепва тя на Някоя.

Отговаря момчето.

– Чил [7] Чуждица, навлязла в шведския език от английски. Означава спокойно, успокой се. – Б. пр. ! Омар намира всичко!

После посочва ентусиазирано към себе си:

– Аз съм Омар!

Посочва още по-ентусиазирано към бутилките „Факсин“.

– Всички чуждестранни камиони спират на бензиностанцията в града! Познавам всички там! Мога да намеря каквото искаш!

Някоя кима педагогически.

– Затвориха бензиностанцията в Борг. Не беше доходоносна, знаеш.

– Но мога да ти намеря бензин в туба, ако искаш. Безплатна доставка! Мога да намеря и още „Факсин“, и каквото си поискаш! – вика момчето.

Вега върти очи.

– Аз ти казах, че ѝ трябва „Факсин“ – изсъсква тя на момчето и оставя бикарбоната на щанда.

– Но аз го намерих! – упорства момчето, без да отделя поглед от Брит-Мари.

– Това е малкият ми брат Омар – въздъхва Вега на Брит-Мари.

– Родени сме в една година! – възразява Омар.

– Да, ама януари и декември! – изсумтява Вега.

– Аз съм най-добрият пласьор в Борг. Направо съм крал. Каквото и да ти трябва, ела при мен! – казва Омар на Брит-Мари и ѝ намига самонадеяно, без да му пука, че сестра му го рита по пищяла.

– Смотаняк – въздъхва Вега.

– Бич! – отвръща Омар.

Брит-Мари не знае дали да се притеснява, или да се гордее, задето е наясно, че това означава нещо лошо, но не ѝ остава време да размишлява по въпроса, тъй като Омар се озовава на пода и се хваща за устата. Вега излиза навън с топката в едната ръка. Другата ѝ ръка още е свита в юмрук.

Някоя се засмива на Омар.

– Имаш, как се казва, маршмелоус [8] Вид меки желатинови бонбони. – Б. пр. вместо мозък! Няма ли да се научиш, а?

– Ама че страхливка, не бях подготвен – изръмжава Омар и се изправя на крака с разкървавена устна.

Някоя отива за още водка. Омар повтаря на Брит-Мари:

– Не бях готов, адски страхливо е да удариш някого, който не е готов!

Брит-Мари като че ли не знае какъв точно отговор се очаква от нея. Омар избърсва устната си и в следващия миг забравя за всичко. Както по-малките деца забравят да плачат за изпуснатия на земята сладолед, защото са видели лъскаво подскачащо топче.

– Ако искаш нови джанти, мога да ти намеря. Или каквото и да е. Шампоани, ръчни чанти, каквото и да е. Пласирам всичко!

– А лепенки? – виква Някоя засмяно и сочи устната му.

Брит-Мари стиска здраво чантата си и приглажда косата си, сякаш момчето е обидило и двете.

– Определено нямам нужда нито от шампоан, нито от чанта.

Омар посочва бутилките „Факсин“.

– Струват по трийсет кинта едната, но можеш да ги вземеш на кредит.

– Кредит? – възкликва Брит-Мари, не по-малко ужасена, отколкото би била, ако Омар ѝ бе предложил да плати в натура.

– В Борг всички пазаруват на кредит. Няма нищо срамно – казва момчето.

– Аз определено не пазарувам на кредит! Разбирам, че в Борг може би не разбирате това, но някои от нас всъщност могат да си плащат собствените сметки! – сопва се Брит-Мари.