Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Последното просто се изплъзва от устата ѝ. Идеята не беше такава.

Някоя вече не се смее. Брит-Мари и момчето са се изчервили от различен вид срам. Брит-Мари оставя рязко парите на щанда, а момчето ги взима и се втурва навън. Скоро тропането се чува отново. Брит-Мари остава на място, опитвайки да избягва погледа на Някоя.

– Не получих касова бележка – констатира Брит-Мари тихо и съвсем не обвинително.

Някоя поклаща глава и цъка с език.

– Да ти прилича на ИКЕА? Той не е, как се казва? Акционерно дружество, знаеш. Просто момче с колело.

– Ха – казва Брит-Мари.

– Това ли е всичко? – пита Някоя, вече далеч не толкова гостоприемно, след което слага кутията бикарбонат и бутилките „Факсин“ в торбичка.

Брит-Мари се усмихва толкова грижовно, колкото може.

– Вие всъщност бихте могли да се информирате, че хората трябва да получават касови бележки. Иначе как ще докажат, че не са престъпници? – пояснява тя.

Някоя върти очи. Брит-Мари смята това за ненужно. Някоя натиска няколко копчета на касовия апарат. Сейфът за пари се отваря, макар в него всъщност да няма кой знае колко пари. Машината изплюва бледожълта касова бележка.

– Шестстотин седемдесет и три крони и петдесет йоре – казва Някоя.

Брит-Мари се вторачва в нея, все едно ѝ е влязло нещо в гърлото.

– За бикарбонат?

Някоя сочи навън.

– За вдлъбнатината в колата. Направих такова, как се казва? Външен оглед! Не искам да те, как се казва, оскърбя, Брит-Мари! Затова не ти предлагам кредит. Шестстотин седемдесет и три крони и петдесет йоре.

Брит-Мари почти изпуска чантата си. Ето колко сериозно е положението.

– Аз... кой... за Бога. Та никой цивилизован човек не ходи с толкова много пари в брой в чантата си, нали?

Казва го особено високо. За да я чуят всички присъстващи, в случай че някой от тях е престъпник. Разбира се, освен тях, вътре са единствено мъжете с брадите и кафето, а те дори не надигат поглед от вестниците, но все пак. Престъпниците могат да имат бради. Брит-Мари няма предразсъдъци.

– Работите ли с карти? – пита тя.

Топлина започва да облива лицето ѝ. Някоя поклаща твърдо глава.

– В градския транспорт работят с карти, Брит-Мари. Тук работим с пари.

– Ха. Тогава ще помоля да ме упътите към най-близкия банкомат – моли Брит-Мари.

– Намира се в града – казва Някоя студено и скръства ръце.

– Ха – казва Брит-Мари.

– Затвориха банкомата в Борг. Не беше доходоносен – казва Някоя с вдигнати вежди и кима към касовата бележка.

Брит-Мари шари отчаяно с поглед, опитвайки да отклони вниманието от кървавочервените си бузи. На стената виси жълта фланелка, същата като тази в развлекателния център. На нея също пише „Банк“ над числото 10.

Някоя вижда, че Брит-Мари гледа към тениската, затова затваря сейфа на касовия апарат, връзва торбичката с бикарбонат и „Факсин“ и я побутва към другия край на щанда.

– Да знаеш, тук не е срамно да вземеш кредит, Брит-Мари. Може да е срамно там, откъдето идваш, но не и тук, в Борг – казва тя.

Брит-Мари взима торбичката и вече не знае накъде да гледа. Някоя отпива глътка водка и кима към жълтата фланелка на стената.

– Най-добрият играч в Борг. Наричаше се „Банк“, знаеш, защото когато играеше за Борг, победата ни беше сигурна, като, как се казва? „Като пари в банка“! Това беше отдавна. Преди финансовата криза. После, знаеш: Банк се разболя, да. Настъпи друга криза. Банк се премести. Задълго.

Тя кима към вратата. Отвън футболната топка се блъска в оградата.

– Бащата на Банк тренираше хлапетата, които бяха шит. Поддържаше духа им. Поддържаше духа на целия Борг, знаеш. Беше приятел с всички! Но Бог, знаеш, сметките му са пълен шит, а? Мръсникът праща инфаркти както на доходоносните, така и на недоходоносните. Бащата на Банк умря преди месец.

Дървените стени скърцат и пукат. Както правят старите къщи и старите хора. Един от мъжете с вечерните вестници и чашите кафе идва, за да си сипе още кафе. Тук доливането е безплатно, забелязва Брит-Мари.

– Намериха го на, как се казва, кухненския под! – добавя Някоя.

– Моля? – казва Брит-Мари.

Някоя посочва жълтата фланелка. Свива рамене.

– Бащата на Банк. На кухненския под. Една сутрин. Мъртъв, просто така.

Тя щраква с пръсти. Брит-Мари се сепва. Мисълта да те открият мъртъв на кухненския под я кара да настръхне. Мисли си за инфаркта на Кент. Той винаги е бил много доходоносен. Стиска по-здраво торбичката с „Факсин“ и бикарбонат. Мълчи толкова дълго, че Някоя започва да се притеснява.