Орхан Памук - Името ми е червен

Тогава осъзнах, че с децата си съм съвсем самичка на света. Обичах Кара, ала истината е, че всъщност много повече исках да го обичам. Внезапно огорченият глас на Хасан, болката, която усетих в гласа му, направо смути сърцето ми.

- Утре ще доведа кадия, еничари и свидетели, които ще се закълнат, че брат ми е жив и все още воюва в персийските планини. Женитбата ви е незаконна. Ще ви затворят за прелюбодеяние - изрече Хасан.

- Шекюре не беше твоя жена, а на твоя покоен брат - отвърна Кара.

- Брат ми е жив - уверено каза Хасан. - Има свидетели.

- Тази сутрин юскюдарският кадия разведе Шекюре, понеже мъжът й четвърта година не се връща от войната. Ако е жив, нека свидетелите първо на него да съобщят за развода - отсече Кара.

- Преди да е минал месец, Шекюре няма право да се омъжва. Това е в противоречие с вярата ни и Свещения коран - отвърна Хасан. - Как се е съгласил бащата на Шекюре на тоя позор?

- Лелин ефенди е тежко болен - рече Кара. - На смъртно легло е... И Кадията даде разрешение за женитба.

- Заедно ли убедихте Лелин ефенди? - попита Хасан. -И Хайрие ли участваше в тая работа?

- Тъстът ми бе разтревожен от онова, което си сторил на Шекюре. Ако брат ти наистина беше жив, щеше да ти подири сметка за твоето безчестие.

- Всичко това е лъжа - откликна Хасан. - Измислици на Шекюре, за да избяга от дома ни.

Откъм къщата се разнесе писък; Хайрие. След нея се разкрещя Шевкет; пищяха и двамата. Обзета от ужас, неволно извиках и аз, и се завтекох към къщата.

Шевкет тичешком слезе по стълбището и изскочи на двора.

- Дядо ми е като лед - крещеше той. - Дядо ми е умрял.

Прегърнахме се. Дали го е чул Хасан? Още по-силно притиснах Шевкет към себе си. Вмъкнах се в къщата, преди безпокойството да ме срути. Горе на стълбището Хайрие се питаше как е успяло да се събуди това дете и тайничко да й се измъкне.

- Мамо, нали каза, че няма да ни оставяш сами? - попита Шевкет и се разплака.

Мислех за Кара, който стоеше зад дворната порта. Не можеше да я залости заради Хасан. Целунах Шевкет по бузките, прегърнах го здраво, помирисах вратлето му, успокоих го и го предадох в прегръдката на Хайрие.

- Хайрие, вървете двамата горе - прошепнах.

Тръгнаха. Върнах се към портата. Спрях на няколко крачки от нея - гледах да не ме забележи Хасан. Дали не се е изместил в тъмната градина, или е минал зад тъмните дървета в края на улицата? Уви, той явно ме виждаше, защото докато говореше, отправяше думите си и към мен. Ядоса ме не това, че в мрака говореше някой, чието лице бе невидимо; нервничех, защото признавах правотата му да обвинява мен, нас, защото ме караше да се чувствам несправедлива и грешна, както често го правеше татко, защото открих - влюбена съм в изричащия всичко това човек. О, Аллах, помогни ми, помогни ми. Нали любовта не е път към напразни страдания, а е пътят към тебе?

Хасан заяви, че с Кара сме убили баща ми. Каза, че е чул думите на детето, че нещата са ясни като бял ден и че сме извършили сатанински грях. Още сутринта щял да иде при кадията и да му разкрие всичко. Ако съм невинна и ръцете ми не са изцапани с кръвта на баща ми, щял да ни върне обратно в дома си и до завръщането на брат си щял да се грижи за нас. Ако съм виновна обаче, и без друго съм заслужавала какви ли не наказания, понеже съм жена, напуснала без всякаква жал мъжа си, проливащ кръвта си в сражения. След целия този гневен поток зад дърветата стана тихо.

- Ако още сега по своя воля се върнеш в дома на истинския си мъж - изрече Хасан и продължи със съвсем друг тон, - ако вземеш децата и си дойдеш преди да се е разчуло, аз ще забравя и мнимата сватба, и всичко, което видях тук, тази вечер, ще забравя вината ви, всичко ще забравя и ще простя. Шекюре, двамата с теб търпеливо, с години ще очакваме връщането на брат ми от войната.

Пиян ли беше? В гласа му имаше нещо толкова детинско, че сега се обезпокоих и аз, защото предложението, което ми направи пред моя мъж, би могло да му коства живота.

- Разбираш ли какво ти казвам? - провикна се той иззад дърветата.

В тъмнината не можех да определя къде точно се намира. Помогни ни, Аллах, помогни на нас, грешните твои раби.

- Шекюре, сигурен съм, че не би живяла под един покрив с убиеца на баща ти.

А ако той е убил татко? И сега ни се подиграва? Хасан беше същински дявол, но пък може и да се лъжех.

- Чуй ме, Хасан ефенди - рече Кара на тъмнината, - така е, тъстът ми бе убит. Убит от някакъв мерзавец.

- Но убит преди сватбата, нали? - възкликна Хасан. -Убихте го, за да не се опълчи срещу кроежите ви за женитбата, нагласения развод, лъжесвидетелството, коварството. Всъщност, ако смяташе Кара за мъж, той още преди години щеше да му даде дъщеря си, не сега.