Орхан Памук - Името ми е червен

Сетне доближих ухо до устата му, сякаш болният Лелин се опитваше да ми прошепне нещо, правех се, че слушам с огромно внимание - тъй благочестивите юноши поглъщат като вълшебен еликсир заветите на уважаван старец в неговия сетен благословен час. Прочетох в погледите на Имам ефенди и на мъдрия старец, че напълно одобряват моята привързаност и безкрайна преданост, с които слушах наставленията на смъртно болния си тъст. Надявам се, вече никой и не помисля, че имам пръст в убийството на Лелин.

Казах на гостите, че болният иска да го оставят сам. Помещението мигом се опразни, минах през страничната стая, дето се бяха сбрали мъжете да хапнат приготвените от Хайрие пилаф и пържено овче месо (сега и аз усетих смесената миризма на труп и тамян, на пържено овче месо и кимион), влязох в софата и като печален, угрижен и умислен стопанин разсеяно отворих вратата към стаята на Хайрие, влязох вътре и без да обръщам внимание на паникьосаните от появата на мъж жени, мило изгледах Шекюре, чиито очи засияха от щастие и казах:

- Шекюре, баща ти те вика, вече сме женени и трябва да му целунеш ръка.

За да подсигури достатъчна гласност на сватбата, в последния момент Шекюре бе поканила четири-пет съседки и няколко девойки, вероятно - личеше по погледите им - все роднини; скупчиха се, правейки се, че прикриват лицата си, а всъщност ме преценяваха.

Сватбарите излапаха ястията, направо изгълтаха бадемите, пестила, бонбоните за смучене и бонбоните с аромат на карамфил и малко преди вечерния намаз се разотидоха. В женската стая Шекюре бе поплакала - с капризите и невъздържаността си момчетата я бяха разстроили за нещо; подмятанията между нас, мъжете, за първата брачна нощ на съседа изобщо не успяха да ме разсмеят, бях се обвил в печално мълчание, угрижен от болестта на тъста. Но най-впечатляващото за мен сред всичките тия огромни притеснения бе преди угощението, когато с Шекюре влязохме при Лелин, за да му целуне ръка - и двамата най-почтително целунахме вкочанената ръка на мъртвеца, след което в един ъгъл на стаята се впихме в жадна целувка, сякаш пиехме без насита вода. Горещият език на жена ми, който поех в устата си, имаше вкус на бонбоните за смучене, обожавани от децата.

Гостите на нашата опечалена сватба се обуха, загърнаха се в наметките си, подбраха хлапетата си с издути от последния бонбон бузи и когато през портата се изнизаха и последните от тях, настъпи тишина. Стояхме на двора, без да долавяме никакъв звук, освен цвърченето на врабчето, запило вода от полупразното ведро на кладенеца. А когато мракът погълна и тази птичка с озарена от огнището перушина върху главицата, усетих с болка, че горе, в слялата се с нощта пуста къща лежи в постелята моят мъртъв баща.

- Деца - казах с тон, подсказващ, че ще съобщя нещо важно, тон, който добре познаваха, - елате насам.

Приближиха се.

- Кара е вече ваш татко. Целунете му ръка.

Сториха го безропотно. Пък аз се обърнах към Кара:

- Моите нещастни сирачета не знаят какво е да се подчиняваш на баща, не знаят какво е да се вслушваш в думите му, гледайки го в очите, и какво е да му се доверяваш. Уверена съм, че проявят ли към тебе някакво неуважение, отчужденост, нахалство или капризничене, няма да им се обидиш, тъй като те не помнят баща си.

- Аз помня татко си - каза Шевкет.

- Шъът... слушай. Отсега нататък думата на Кара ще тежи повече и от моята - и пак се обърнах към Кара: - Не те ли слушат, проявят ли неуважение към тебе, забележиш ли и най-дребния знак на нахалство, глезотене, невъзпитание, порицай ги, но им прости. - Едва се въздържах да не кажа и да не им посяга с ръка, но продължих: - В сърцето ти трябва да има място за тях, както има за мене.

- Шекюре ханъм, ожених се за тебе - каза Кара, - не само, за да ти бъда съпруг, а и за да стана баща на скъпите ми сирачета

- Чухте ли?

- О, Аллах, не пести светлината си за нас - изрече Хайрие. - Закриляй ни, Господи мой, Аллах!

- Нали чухте? - рекох. - Браво на моите красиви синчета. Баща ви толкова ви обича, че и да не се вслушате в думите му, първия път ще ви прости.

- И втори път ще им простя.

- Но ако и трети път не го послушате... Тогава ще си заслужите боя. Разбрахте ли? Новият ви баща е суров човек, той идва от най-жестоките, най-тежките сражения във войната, от която не се завърна покойният ви татко. Дядо ви доста ви е разглезил, на главата му се качихте. Ама сега е тежко болен.

- Искам да ида при дядо - измънка Шевкет.

- Ако не слушате, Кара хубавичката ще ви даде да разберете. Тогава и дядо ви не ще ви избави от неговите пестници, пък и от моите. Ако не искате да предизвикате гнева на баща си, не се карайте, поделяйте си всичко, не лъжете, не заспивайте преди да сте си казали молитвата, не обиждайте Хайрие, не й се подигравайте... Разбрахте ли ме?