Орхан Памук - Името ми е червен

До вечерта оставаше доста време; зачаках в пустата градина, запленен от красотата на света, на дърветата, дори на калната улица. След малко се появи Хайрие, облечена не като прислужница, като господарка. Отбихме се, на разстояние един от друг, зад смокините.

- Всичко е наред - показах документа на кадията. -Шекюре е вече разведена. - И тъкмо да кажа, че ще намеря имам от съседния квартал, се чух да казвам, че съм го намерил. - Нека Шекюре се приготви.

- Шекюре ханъм иска, макар и скромно, сватбено шествие, иска и сватбена трапеза. Направихме пилаф с бадеми и сушени кайсии.

Вероятно още дълго щеше да ми изброява какво са подготвили, тъй че я прекъснах.

- Вдигне ли се голяма шумотевица, Хасан и хората му ще разберат, ще нахлуят на сватбата, ще направят скандал, ще обявят за невалидна женитбата ни и ние нищо не можем да сторим. Всичко ще иде по дяволите. Трябва да се предпазим не само от Хасан и свекър й, но и от оня Иблис, убиеца на Лелин ефенди. Не се ли боите от него?

- Как да не се боим? - разплака се Хайрие.

- Значи никому нито дума. Ще облечете Лелин в нощната му роба, ще го положите в постелята, ама не да изглежда като умрял, а като болен, тъй че наредете край него чаши, билкови отвари и затворете кепенците. Светлина няма да палите в стаята му, та да изглежда, че баща й, попечителят на сватбата на Шекюре е тежко болен. Никакво сватбено шествие, в последния момент ще поканите един-двама съседи и толкоз. Ще им обясните, че такава е последната воля на Лелин ефенди... Това не е някоя веселяшка сватба, това е сватба през плач. Не свършим ли както трябва нещата, ще ни попилеят, а тебе ще те затворят, ясно ли ти е?

Поклати глава, цялата обляна в сълзи. Казах й, че ще яхна белия си кон, ще взема свидетелите и ще се върна съвсем скоро - Шекюре нека да е готова; допълних, че след това ще си вляза в ролята на стопанин на този дом, но сега ми е време да отскоча до бръснаря. Всички тия приказки ми хрумваха на момента - не бях ги планирал предварително. Хрумваха ми на мига с някаква абсолютна увереност, че Аллах ме обича и закриля - подобно усещане бях изпитвал по време на битки. Да, Аллах ме закриля и за това всичко ще е наред. Веднъж изпитате ли подобна увереност, правите каквото ви се прииска и вашите действия се оказват най-правилните.

От Якутлар в посока на Златния рог пресякох четири улици, стигнах до съседния квартал и в двора на джамията „Ясин паша“ зърнах имама с благосклонното лице и черната брада да гони с дръжката на метлата нахалните кучета от калния двор. Обясних му неволите си - бащата на братовчедка ми скоро ще се яви пред Аллах и последната му воля е дъщеря му да се омъжи за мен; подчертах му, че с решение на юскюдарския кадия от днес тя е разведена с бившия си мъж, който така и не се е върнал от войната. Имамът ми възрази, позовавайки се на Шериата [110] Мюсюлманският свещен закон. Той систематизира и регулира светските и религиозни отношения между правоверните, икономическия, политически и културен живот на индивида и общността. - (Бел. прев.) , според който всяка разведена е длъжна да изчака един месец преди да се омъжи наново, но аз му отвърнах, че тъй като мъжът й отсъства от четири години, тя няма как да е бременна. Показах му разрешителното за женитба, което по същата тази причина съвсем надлежно издаде юскюдарският кадия, след като я разведе. Казах също, че Имам ефенди излишно се притеснява, понеже не са налице абсолютно никакви пречки за осъществяване на женитбата. Да, вярно е, с младоженката сме в кръвна връзка, ала бракът между братовчеди е позволен; предишният брак е разтрогнат; между нас не съществуват нито религиозни, нито съсловни, нито имотни различия. Ако благоволи да приеме алтъните, които му подадох като предплата, и извърши сватбения обряд пред очите на целия квартал, ще да стори едно благородно дело за сирачетата на вдовицата. А дали обича Имам ефенди пилаф с бадеми и сушени кайсии?

Обичал, да, ама очите му бяха все в кучетата край портата. Взе алтъните. Щял да си тури одеждите за сватбения ритуал, щял да нагласи косата и брадата си, да си сложи каука и едва тогава можел да дойде да извърши сватбения обряд. Попита коя е къщата, описах му я. Колкото и да бързах с лелеяната дванайсет години сватба, биваше ли младоженецът да не позагърби тревогите и притесненията, и да не се отдаде на сватбарското бръснене, да не се отпусне в грижовните ръце на бръснаря с неговите благи брътвежи? Краката сами ме отведоха в Аксарай, в бръснарницата край пазара на улицата с порутената къща, която покойният Лелин, леля ми и хубавата Шекюре напуснаха, когато пораснахме. Бръснарят - преди пет дни за пръв път го видях подир толкоз години - още с влизането ме прегърна и като истински истанбулски бръснар полюбопитства къде съм се губил дванайсет години и се впусна в последните квартални клюки, като за поука тържествено обобщи, че краят на смисленото пътешествие, наречено живот, показва на всички ни какво сме постигнали.