Орхан Памук - Името ми е червен

Най-сетне, слава на Аллах, сватбеното шествие пое, криволичейки, по обратния път към дома - не спирах да се оглеждам, ала сърцето ми бе с Шекюре и нейната скръб. Това, че сватбата бе и бедна, и безлична ме огорчаваше повече, отколкото злата орис, принудила Шекюре да се омъжи ден след убийството на баща си. Моята Шекюре заслужаваше коне със сребърни сбруи и извезани покривала, ездачи в избродирани със злато одежди от коприна и самур, стотици коне и коли, натоварени с подаръци и чеиз, десетки екипажи с дъщери на паши и множество възрастни харемски жени, напомнящи за разкоша на прежните дни. Между другото липсваха и слугите, дето, движейки се от четирите страни на коня, опъват с пръчки коприненото кървавочервено покривало над невестата, както се прави на сватбите на богатите девойки, за да ги предпазят от чужди погледи, нямаше дори и един слуга, който да носи пред нея големите сватбени свещи с цялото им великолепие, украсени с плодове, със сребърни и златни лентички, с лъскави камъни и ресни, и восъчни дръвчета [111] Използват се за украса в стаята на младоженката. - (Бел. прев.) . От време на време, тъй като не изпитваха особен респект пред сватбеното ни шествие, тъпнаджията и зурнаджията спираха свирнята - пред шествието нямаше кой да се провиква: „Варда-ааа, отдръпнете се, булката идва!“ Сватбеното ни шествие се смеси с тълпата на чаршията, със слугите, наливащи вода от чешмата на площада - не срам изпитвах, тъга навлажняваше очите ми. Наближавайки къщата, както бях върху коня, рязко се извърнах към Шекюре - през кървавочервеното пече и розовите сватбени ресни видях, че вместо да е угнетена от тази незаслужена бедност, тя излъчваше задоволството, че приключваме сватбеното си шествие без всякакви произшествия из пътя. Тогава, както правят всички кандидат-женихи, аз смъкнах любимата си от коня, улових я под ръка и от кесията, предварително натъпкана с акчета, взех да разпръсквам с шепи акчетата над главата й за забава на зяпачите. Следващите това тъжно сватбено шествие деца се сборичкаха за монетите, ние с Шекюре влязохме в двора, прекосихме преддверието и щом се озовахме в къщата, с ужас усетихме освен топлината, и силната миризма на разлагащ се труп.

Всички участници в шествието, очакващите ни вкъщи гости, старците, жените и децата (от един ъгъл неспокойно ме наблюдаваше Орхан), включително и Шекюре се правеха, че не усещат нищо; това ме обезпокои. Бях уверен, че не бъркам - толкова често бях усещал в гърлото си, в ноздрите си задушаващата миризма на забравените под слънцето по бойните полета тела с разпокъсани дрехи, с изтръгнати обувки, ботуши и пояси, с лица, очи и устни, превърнали се в храна на вълци и птици.

В кухнята попитах Хайрие къде са оставили Лелин ефенди, та тъй се е вмирисала цялата къща, казах й, че някой може да се досети. По-скоро мърморех, отколкото приказвах. Същевременно осъзнах, че за първи път говоря на Хайрие като господар.

- Както заповядахте, го положихме в постелята му, облякохме му нощната роба, завихме го с юргана, а до главата му сложихме чаши, пълни с билкови отвари. Миризмата сигурно е заради мангала, дето гори в стаята - каза разплакала жената.

Няколко сълзи капнаха в тенджерата, дето пържеше овчето месо. Кой знае, казах си, може би плачеше за Лелин ефенди, прекарвал нощите си с нея; тутакси ме досрамя от тия ми мисли. В един ъгъл на кухнята, мълчаливо и надменно Естер дъвчеше нещо, ала веднага се надигна.

- Направи Шекюре щастлива - каза. - Цени я.

В душата ми прозвънна онзи уд, който чух още първия ден от пристигането си в Истанбул, но сега в тъжната му благозвучност имаше и много живот. И това благозвучие продължи да ехти и после, когато сред полутъмната стая, дето лежеше моят Лелин, Имам ефенди захвана сватбения обряд.

Преди това Хайрие проветри стаята, сложи светилника в един отдалечен ъгъл, та светлината да е по-слаба по време на обряда. Облеченият в нощната си роба Лелин бе попечителят - приличаше на болен, не на труп; свидетели бяха приятелят ми бръснаря и един мъдър старей, от квартала: Тържеството приключваше с пожеланията и наставленията на Имам ефенди и с всеобщата молитва, и тъкмо тогава мъдрият старец, разтревожен за здравето на Лелин, понечи да се приближи към покойния; Имамът привърши и аз светкавично се озовах до постелята, и с все сила стиснах вкочанената ръка на Лелин:

- Изобщо не се притеснявай, скъпи мой Лелин ефенди -извиках. - Ще направя всичко възможно Шекюре и децата да живеят в обич и мир, в охолство и сигурност.