Орхан Памук - Името ми е червен

Най-напред развалих венецианската златна монета при вечно усмихнатия евреин сараф. После, мислейки единствено за дома, в който ме очакваха мъртвият Лелин и Шекюре с децата, се отправих към квартала, чието име не съм споменал до сега, понеже незнайно защо ме отблъсква - отправих се към Якутлар. Не вървях, а тичах по улиците и един висок чинар ме зяпна с почуда как се задъхвам от радост в деня на смъртта на Лелин, замаян от планове и копнежи за едно прекрасно семейство. Неспирно шуртящата, за да не се заледи, квартална чешма ненадейно извряска: „Не се тревожи. Върши си работата и ще бъдеш щастлив.“ Нечестивата черна котка, дето се ближеше в един ъгъл, продраска ума ми: „Всичко е наред. Бои се от тебе, понеже подозира всекиго, включително и тебе в убийството на Лелин.“

Котката спря да се ближе и аз се вгледах в хипнотизиращите й очи. Знаете, истанбулската котка е разглезена от хората и затова е толкова дръзка.

Имам ефенди с вечния си вид на заспал, понеже клепачите му почти скриваха огромните черни очи, не си беше вкъщи, мернах го чак в двора на джамията и му зададох широкоразпространения правен въпрос - кога в съда свидетелите са задължителни и кога не? Изслушах високомерния му отговор с приповдигнати вежди, сякаш го чувах за пръв път. Имам ефенди поясни, че в някои случаи, когато свидетелите са повече, не е задължително да говорят в съда, но ако свидетелят е един, по волята на Аллах, е задължен да свидетелства.

- Моят случай е такъв - прекъснах го. - Понеже свидетелите са много, всички се крият зад аргумента „не е задължително“, само че с тая им незаинтересуваност скоро няма да се добера до съда, та да се разрешат най-сетне проблемите на хората, на които желая да помогна.

- Ех - рече Имам ефенди, - ти пък си отвори малко кесията.

Отворих я и му показах венецианските алтъни: Блясъкът на златото мигом озари широкия двор на джамията, лицето на Имам ефенди и всичко наоколо. Заинтересува се от моя случай.

Представих му се и продължих:

- Лелин ефенди е болен. Преди да умре, му се ще вдовството на дъщеря му да бъде обявено официално и да й бъде подсигурена издръжка.

Не се и наложи да споменавам юскюдарския заместник-кадия. Имам ефенди схвана всичко, каза, че и без туй целият квартал е ожалил нещастната Шекюре ханъм и че дори са закъснели с тая работа. Щял да доведе и брат си при юскюдарския кадия като задължителния при развод втори свидетел. Сега, ако съм дадял един алтън и за брат му, който познавал страданията на Шекюре и милите й сирачета, понеже им е съкварталец, щял съм да извърша едно добро дело. Бях показал на Имам ефенди два алтъна, тъй че вторият, няма как, отиваше за свидетеля; е, разбрахме се. Имам ефенди веднага се запъти към брат си.

По-нататъшните събития от деня напомняха поредицата от медахски истории в халебските кафенета. Дори и да бяха сбрани в едно месневи, дори да бяха красиво изписани от калиграфите, нашите истории едва ли щяха да бъдат претворени в рисунки от миниатюристите, понеже бяха изпълнени с премного перипетии и измами. Аз обаче съставих наум и проилюстрирах в четири сцени перипетиите от него ден.

ПЪРВА СЦЕНА: Миниатюристът би трябвало да ни нарисува насред Босфора в червена лодка с четири весла - за да стигнем до Юскюдар се качваме в нея в Ункапанъ с гребците, все мъжаги с рунтави мустаци и подчертани мускули. Имамът и хърбавият му брат весело бъбрят с гребците, пък аз бедният, завладян от безкрайни мечти за щастлив семеен живот, седя и се взирам с боязън към дъното на Босфора, чиито води в това слънчево зимно утро са по-прозрачни от всякога - да не би да забележа някакъв злокобен знак, например останките на корсарски кораб. Сиреч, миниатюристът може да нарисува с ведри багри морето и облаците, ала на дъното на Босфора ще трябва да сътвори нещо загадъчно и тъмно, което да отразява страховете ми, силни колкото надеждите ми за щастие -например, да нарисува страховита риба, та да не си въобразява читателят на нашите перипетии, че всичко е прекалено розово.

ВТОРАТА рисунка трябва да е изработена изящно и да е добре композирана, каквито са рисунките на Бехзад с дворците на падишасите, заседанията на Дивана, приемането на франкските посланици, и едновременно да се усеща насмешката и иронията. Рисунката ще изобразява как Кадия ефенди с едната си ръка ми дава знак, че в никакъв случай не приема рушвета ми, а с другата гузно пуска в джоба си моите венециански алтъни, като същевременно трябва да се вижда и самото следствие от рушвета - на рисунката вместо юскюдарския кадия ще е заместник-кадията Шахаб ефенди, последовател на Шафии. Хронологията на събитията може да се вмести само в една рисунка, благодарение на смелото композиционно решение на страницата, изработена от вещите миниатюристи. Съзерцаващият рисунката вижда най-напред как давам рушвет, на друго място в нея забелязва, че върху миндера е седнал заместник-кадията, и дори да не е чел нашата история, ще разбере защо венецианските алтъни потъват в джоба на Кадия ефенди - за да преотстъпи мястото си на заместник-кадията, който ще разведе Шекюре.