Орхан Памук - Името ми е червен

Може би не ви интересува толкова реакцията на Кара, колкото защо си позволявах подобно високомерие и отчужденосг. И аз самата не осъзнавах защо. Вероятно се страхувах да не се разплача и Кара да ме прегърне, въобразявайки си, че бих се сближила с него по-скоро, отколкото ми се щеше.

- Беше разпердушинил цялата къща с видима ярост и отвращение. Свършил си е работата, ала оттук нататък не бих могла да живея спокойно в това дяволско гнездо. Откраднал е последната рисунка от книгата на татко. Иска ми се да ме предпазиш, да предпазиш и нас, и книгата на татко от този убиец. Само че като какъв? Ето, това е въпросът.

Понечи да каже нещо, но лесно го спрях с поглед, сякаш бях го правила многократно.

- Кадията ще каже, че след смъртта на баща ми, мой попечител става мъжът ми и неговото семейство. То така си беше и преди да умре татко, защото според кадията мъжът ми е жив. Девер ми, в отсъствието на брат си, се опита да се възползва от мене, непохватността и безсрамието му объркаха свекър ми и така успях да се върна при татко, преди да са ме обявили за вдовица. Сега, когато татко умря, тъй като нямам и брат, съм без стопанин. Или, казано иначе, в мои стопани се превръщат братът на мъжа ми и свекър ми. Знаеш, че и без друго са предприели всичко възможно да ме върнат в дома си, възнамеряваха дори да изнудят татко и да ме сплашат. Чуят ли за смъртта му, моментално ще се задействат, за да ме върнат при тях. И понеже не ща да се връщам в оная къща, засега крия, че татко е мъртъв. Може би напълно безсмислено. Защото много е вероятно да са го сторили те.

Тънък сноп светлина, процеждащ се през счупените кепенци и разнебитените прозорци на обесения евреин изящно обозначи многогодишната прах в стаята между мен и Кара.

- Укривам смъртта на татко и по друга причина - казах и вперих очите си в неговите, щастлива, че ме гледа по-скоро с внимание, отколкото с любов. - Боя се, че не мога да обясня къде съм била, докато са убивали татко. Вярно, Хайрие не би имала особена стойност като свидетел, но се боя да не я включат в интригите срещу мене, или ако не срещу мене, срещу книгата на татко. Обявя ли, както съм без попечител, без стопанин, смъртта на татко, кадията от пръв поглед лесно ще се убеди, че е извършено престъпление, сетне обаче, предполагам, поради причините, които току-що изброих, може да ме сполети беда - Хайрие например знае, че татко не искаше да се омъжвам за тебе.

- Баща ти не е искал да се омъжиш за мен?

- Не искаше, понеже, както знаеш, се страхуваше да не ме отведеш далече от него. Е, вече не можеш да му сториш подобно зло, пък и сега горкичкият ми баща няма как да се противопостави на нашата женитба. А ти имаш ли нещо против?

- Не, скъпа.

- Добре. Попечителят ми не може да предяви претенции за пари към тебе. Извини ме за неблагоприличието да обсъждам брачните условия единствено от свое име. Съжалявам, че принудена от обстоятелствата, навлизам в такива подробности, обаче аз наистина поставям някои брачни условия.

Замълчах, а Кара смутолеви едно „Да“ с извинителен тон, понеже не успя да отреагира веднага.

- Първо: Ще се закълнеш пред двама свидетели, че ако се отнасяш непоносимо с мен или се ожениш за друга, ще ми дадеш развод и ще ми подсигуриш препитанието. Второ: Ще се закълнеш пред двама свидетели, че ако безпричинно напуснеш дома ни и до шест месеца не се завърнеш, ще мога да се считам за разведена с подсигурена издръжка. Трето: След като се оженим, ти, естествено, ще се пренесеш у нас, но няма да споделяш постелята ми, докато не открият злодея, погубил татко или докато не го откриеш ти - с ей тия две ръце бих го измъчвала - и докато с талант и усърдие не завършиш книгата за Падишаха ни и не му я предадеш с полагащата се почит. Четвърто: Да обичаш като собствени деца синовете ми.

- Съгласен съм.

- Добре. Премахнем ли бързо всички препятствия, съвсем скоро ще можем да се оженим.

- Да се оженим съм съгласен, но за постелята - не.

- Най-важното сега е да се оженим. Нека най-напред се оправим с това. Любовта ще дойде след женитбата. Не забравяй: Предсватбеният любовен пожар гасне бързо и оставя след себе си пустеещо и тъжно пепелище. Любовта след женитбата, разбира се, също приключва, но на нейно място идва щастието. Някои глупаци припряно изчерпват любовта си преди женитбата и цялата им любов изгаря. Защо? Защото си въобразяват, че главната цел на живота е любовта.

- А къде е истината?

- Истината е в щастието. Любовта и женитбата спомагат то да бъде постигнато: Съпругът, къщата, децата, книгата. Не разбираш ли, че моето положение, въпреки че загубих мъжа си и въпреки че татко е покойник все пак е по-добро от твоята безсмислена самота? Ако ги нямаше моите обични синове, с които по цял ден се боричкаме и се смеем, бих умряла. А след като си загрижен за мене, след като, независимо, че нощем няма да споделяме една постеля, силно желаеш да живееш под един покрив с мене, с трупа на баща ми и с децата ми, слушай много внимателно какво ще ти кажа.