Орхан Памук - Името ми е червен

Бях върху кафтана на сътворилия „Шахнаме“ Фердоуси, когато пристигна в Газни - придворните поети на шах Махмуд се изгавриха с него като с провинциалист, ала Фердоуси успя да стори това, което никой не бе постигал: съчини и изримува последния стих в четиристишие с готови трудни рими в първите три стиха. Бях върху колчана на легендарния Рустам от „Шахнаме“, поел към далечни страни да търси изгубения си кон и в кръвта, бликнала от легендарния великан, разсечен на две от вълшебната сабя на Рустам; бях в гънките на юргана през любовната нощ на юнака и красивата щерка на шаха, поканил го да му погостува. Бях и продължавам да бъда навсякъде. Бях там, дето Тур храбро отсече главата на брат си Ерадж, и когато в степта се сразиха легендарните, приказни като сън армии, и когато поради жаркото слънце от изящния нос на Ескандар не спря да струи проблясваща кръв. Бях през всеки един ден от седмицата върху одеждите на красавицата, в която, виждайки нейното изображение, страстно се влюби сасанидският шах Бахрам Гур, посети я в петък и цяла нощ слуша историята, разказвана му от приказната красавица, живееща под небосвод с друг цвят и при друг климат; бях върху одеждите на Хосроу - от короната до кафтана, когато Ширин се влюби в него само по изображението му. Бях върху знамената на армиите, обсаждащи крепости, върху покривките, застилащи празничните трапези, върху кадифените кафтани на посланиците, коленичили пред нашите падишаси, върху обожаваната и рисувана за толкова детски истории сабя. С фини четчици бях полаган от чираци с красиви очи, работещи под зорките погледи на майстор-миниатюристите върху пристигналата от Индия и Бухара плътна хартия; изпъквах в ушакските килими, в стенните украси, в одеждите на красавиците, свели глави, за да наблюдават улицата през прозоречните пролуки, в гребените на биещите се петли, в наровете - най-приказни плодове от най-приказните страни, в устата на дявола, в изящната линия, рамкираща страницата, във виещите се орнаменти по шатрите, в цветята, изработвани от миниатюристите за собствено удоволствие, в очите от вишни на измайсторената от захар птица, по чорапите на овчарите, в зазоряванията от легендите, по телата и раните на хилядите, десетки хиляди воини, шахове, влюбени. Обичам да ме полагат в баталните сцени, където кръвта се разпуква като цвете, върху кафтана на най-добрия поет, който слуша музика и пие вино с прелестни юноши и поети, по крилата на ангелите, по устните на жените, по раните на мъртвите и по отрязаните, облени в кърви глави.

Чувам как питате: Какво е да си цвят?

Цветът е докосване до окото, музика за глухите, дума в мрака. И тъй като от десетки хиляди години слушам като повей от вятър как разговарят духовете - вятър, прелитащ от книга на книга, от вещ на вещ - ще ви кажа, че докосването до мен напомня докосването до ангели. Една съставка от мен - моята по-тежка съставка - говори на очите ви. Другата - моята по-ефирна съставка - се зарейва из въздуха с вашите погледи.

Безкрайно съм щастлив, че съм червен! Душата ми пламти и ме изпълва със сила; знам, че съм забележим; и никой от вас не може да ме надвие.

Няма да скрия. Сбъдвам се с решителност и воля, а не с изтънченост, малодушие и безсилие. Самоизтъквам се. Не се боя от другите цветове, от сенките, от множествата, от самотата. Прекрасно е, когато повърхността, която ме чака, се изпълва с моя победоносен огън! Появя ли се, заискряват очи, разгарят се страсти, приповдигат се вежди, ускорено затуптяват сърца. Вижте ме - колко е хубаво да живееш! Гледайте ме - колко е хубаво да виждаш! Да живееш означава да виждаш. Мене ме виждат навсякъде. Животът започва с мене и всичко се връща към мене, повярвайте.

Замълчете и чуйте как се осъществих като чудотворен червен цвят. Майстор-миниатюрист, разбиращ от цветовете, стри на прах в хаванчето изсушено яркочервено насекомо, донесено от най-горещите части на Индия -приготви пет драма от него, един драм човен и половин драм сладкарска боя. Тури тенджера, побираща три оки вода върху огъня и кипна в нея човена. После прибави сладкарската боя и добре ги разбърка. Вари ги колкото време е нужно за едно хубаво кафе. Докато си пиеше кафето, бях нетърпелив като дете, което всеки миг ще се пръкне на белия свят. Кафето избистри ума му, очите му светнаха като на джин - изсипа яркочервената прах в тенджерата, разбърка я много старателно с тънка и чиста пръчица, предназначена за тая цел. Сега вече щях да се превърна в истинското червено, но гъстотата ми бе от огромно значение, тъй че водата хем не биваше дълго да ври, хем, естествено, трябваше да кипне. С върха на пръчицата гребна капка от тенджерата и я размаза връз нокътя на палеца (другите пръсти не са подходящи). О-о-ох, какво прекрасно червено! Оцветих нокътя му, без да се разтека по краищата му като вода; гъстотата ми бе подходяща, ала имах утайка. Той махна тенджерата от огнището, прецеди ме през съвсем чист плат и аз започнах да се избистрям. После ме върна върху огнището, клокнах още два пъти, добави ми стипца и ме остави да изстина.