Орхан Памук - Името ми е червен

- Слушам те.

- Има няколко начина да се разведа. Лъжесвидетели да потвърдят, че преди да тръгне на война, мъжът ми е казал да се считам разведена при определени условия, например да се закълнат как е казал пред тях да се считам свободна, ако до две години не се завърне. Или по-добре да се закълнат, като опишат най-подробно как са видели трупа на мъжа ми на бойното поле. Притеснява ме обаче, че заради трупа у нас и заради възраженията на девер ми и свекър ми, това с лъжесвидетелствата е малко съмнително, понеже умните и предпазливи кадии едва ли ще го приемат за истина. И макар че мъжът ми вече четвърта година не се завръща от войната и ме е оставил без издръжка, няма да ме разведат дори кадии, които са ханифии като нас. Заради войните с Персия броят на жените в моето положение непрекъснато расте и за да им се даде възможност за развод, юскюдарският кадия от време на време преотстъпва мястото си на заместник-кадията, последовател на Шафии, а Падишахът ни и шейхюлислямът си затварят очите. Заместник-кадията набързо развежда жените и им подсигурява издръжка. Трябва значи да се намерят двама души, платени, естествено, които почтено да засвидетелстват какво ми е положението, сетне трябва да се иде в Юскюдар и да се направи така, щото на мястото на кадията да е неговият заместник - с помощта на двамата свидетели той ще ме разведе и ще го отбележи в кадийския регистър. Ти, без да се маеш, ще вземеш кадийския протокол и незабавно след развода ще ми подсигуриш разрешително за женитба, като всичко това трябва да го свършиш до следобеда, и понеже няма да ти е трудно да намериш имам, успееш ли, привечер той ще ни ожени и още същата вечер като мой съпруг ще можеш да прекараш нощта под един покрив с мене и децата ми, избавяйки ни от нощните страхове, от треперенето и вечното ослушване при всеки шум в къщата, а на сутринта, когато обявим кончината на татко, ще си ме отървал от положението на злочеста жена без стопанин в присъствието на всички.

- Да - рече обнадеждено и малко по детски Кара. - Да, взимам те.

Вече ви казах, че преди малко и самата не знаех, защо разговарям с Кара високомерно и отчуждено. Сега знам: Бях усетила, че само този тон би убедил Кара, чиято завеяност ми бе добре позната от детството, в нещата, в които самата почти не вярвах, че могат да се осъществят.

- Трябва да обмислим и какво да се предприеме срещу онези, дето ще рекат, че моят развод и нашата вечерна сватба, ако е рекъл Аллах, са нередовни, срещу злото, което ще иска да попречи книгата на татко да бъде завършена, срещу враговете ни. Не ща повече да обърквам ума ти, който и без друго е пообъркан от моя.

- Умът ти изобщо не е объркан - рече Кара.

- Защото всичко това не е плод на моя ум - научих го от дългогодишните разговори с татко - отвърнах, за да придам тежест на думите си, за да не ги смята за някаква женска приумица.

Кара ми каза това, което изричаха всички мъже в желанието си да похвалят ума ми:

- Много си хубава.

- Да - отвърнах. - Обичам да ми казват колко съм умна. Татко често го правеше, когато бях малка.

Разплаках се тъкмо преди да изрека, че щом пораснах, татко приключи с хвалбите. Плачех и сякаш се превръщах в абсолютно друга жена, тя се отдели от мен и аз гледах отстрани живота си и се самосъжалявах като зрител, опечален от тъжната рисунка в някоя книга. Има нещо чисто в това човек да пролива сълзи за собствените си неволи, като за нечии чужди; Кара ме прегърна и в душите ни се разля доброта. Само че този път добротата остана в прегръдката помежду ни, недостижима за враждебния свят, който ни заобикаляше.

И осиротяла, и останала без мъж, тъжната моя Шекюре си тръгна с леки, пухени стъпки, а аз продължавах да стърча в безмълвието на къщата на обесения евреин с разсейващия се подир нея дъх на бадеми и с мечтите си за женитбата. Умът ми, макар и твърде объркан от притесненията, работеше трескаво. Нямаше никакво време да скърбя за смъртта на Лелин, върнах се тичешком вкъщи. В душата ми се прокрадна съмнението дали пък Шекюре не ме мами нещо, дали не ме използва в тайните си кроежи, ала съмнението бе моментално изместено от копнежите за щастлив семеен живот.

Вкъщи, след като задоволих любопитството на хазяйката, която от прага ме подложи на разпит де съм бил и още се връщам по туй време, влязох в стаята си и измъкнах два венециански алтъна от хастара на пояса, скрит под дюшека ми и с треперещи пръсти ги прехвърлих в кесията си. Излязох отново и разбрах, че цял ден ще мисля за влажните, тъжни, черни очи на Шекюре.