Орхан Памук: Името ми е червен

- Сега вече Нусретходжовците ще разгромят кафенето.

Онзи с повдигане на веждите го принуди да млъкне. Страхът им завладя и мен. Никой никому не се доверява, всеки очаква низост от ближния.

Времето още повече застудя и снегът се бе натрупал по ъглите на улиците, в основите на стените. В непроницаемия мрак тялото ми само, по усет, налучкваше пътя из тесните улици. Тук-таме от пролука в спуснатите кепенци на къщите или от покритите с възчерни дъски прозорци се процеждаше бледа светлинка от някоя още неугасена лампа и се отразяваше в снега, но през повечето време не виждах нищо, никаква светлина. Проправях си път, вслушан в калдаръменото ехо от тоягите на пазвантите, във воя на побеснелите кучешки глутници, в звуците, идещи откъм къщите. Понякога, в полунощ, една магическа, сякаш бликнала от снега светлина озарява тесните и страховити градски улици и в мрака им ми се струва, че сред руините и дърветата ми се привиждат призраците, от векове тревожили Истанбул. През тънките стени на къщите прииждаше тътенът на злощастието, кашляше се, секнеха се носове, проплакваше се стенещо насън, или пък съпрузи се хващаха гуша за гуша, докато децата им ревяха край тях.

Втора вечер се отбивах в това кафене да слушам медаха, да се отпусна и да си припомня своето безметежно съществуване, преди да се превърна в убиец. Повечето от събратята ми миниатюристи, с които премина целият ми живот, се отбиват вечер тук. Но откакто убих онзи глупак, с когото рисувахме заедно от деца, повече не желаех да виждам никого от тях. Тукашната позорно-весела атмосфера, сред която събратята ми просто не можеха да не одумват някого, ме караше да се срамувам. За да не се погаврят с високомерието ми, направих и аз една-две рисунки за медаха, но и това, струва ми се, не успя да възпре завистта им.

В завистта обаче се крият достатъчно истини. Защото аз съм най-добър в смесването на цветовете, в рамкирането, в избора на тема, в подредбата на страниците, в изобразяването на лица, в баталните и ловни сцени, в рисуването на животни, падишаси, кораби, коне, воини, влюбени, в пресъздаването на поетичното, дори в орнаментите съм най-добър. Казвам го не за да се изтъквам, а за да ме разберете. Завистта в живота на майстора-миниатюрист постепенно се превръща в материал, без който, както без боята, не би могъл да съществува.

Докато вървях, а пътят ми сякаш се удължаваше от моето безпокойство, срещнах един съвсем простодушен, съвсем невинен поглед на мой единоверец и внезапно ме озари странната мисъл: Достатъчно е само да си помисля, че съм убиец, и околните веднага ще го разберат по лицето ми.

Тогава се насилих да мисля за други неща - точно както в най-ранна младост, изнемогващ от свян, се насилвах да не мисля за жени по време на молитва. За разлика от времето на юношеските кризи обаче, когато с мъка можех да избия от главата си мисълта за любенето, сега можех да забравя извършеното от мен престъпление.

Дотук всичко, разбирате, е свързано със сегашното ми състояние. Каквото и да ми мине през ума, вие ще го разберете. И тогава ще престана да бъда безименен убиец, разхождащ се сред вас като призрак, ще ме принизите до положението на обикновен престъпник, на конкретен човек, способен да строши нечия глава. Така че позволете да не мисля за стореното; нещичко ще съхраня само за себе си: Нека деликатни хора като вас се опитат да разкрият кой съм по думите и багрите ми, както се открива крадец по следите му. И тогава неизбежно ще стигнем до съществената за нас тема за стила: Индивидуалният стил на миниатюриста има ли и трябва ли да има характерен цвят, характерен изказ?

Да надзърнем в тази рисунка на Бехзад [27] Камаладдин Бехзад - (ок. 1455-1535) миниатюрист от Хератската (на името на град Херат) школа, една от най-известните школи за миниатюрна живопис в Средния Изток, създадена към 1410 г. Последователите на тази школа се занимават предимно с изработването на книги. - (Бел. прев.) , майстор на майсторите, пир [28] Пир - свят покровител на различни занаяти. - (Бел. прев.) на миниатюрната живопис. Случайно се натъкнах на подобен на моя случай сюжет - рисунка на едно престъпление, - докато разлиствах страниците на деветдесетгодишна безупречна книга с хератска направа от библиотеката на персийски принц, паднал в безжалостна битка за престола - в нея се разказваше историята на Хосроу и Ширин. Финалът на историята ви е известен - имам предвид обаче варианта на Незами, а не на Фердоуси [29] Незами Генджяви - (ок. 1141-1209) персийски поет и мислител; Абдулкасим Фердоуси (ок, 940-1020) персийски поет. - (Бел. прев.) :