Орхан Памук - Името ми е червен

Днес племенникът ми е решителен, зрял, внимателен - това ми допада. Уважението, което ми оказа, почитта, с която ми целуна ръка, начинът, по който изрече думите: „Тя е само за червено мастило“, докато ми подаряваше моголската мастилница, маниерът, с който приседна срещу мен с прибрани нозе - всичко това ми подсказа още веднъж не само, че той е станал какъвто желаеше - разумен, зрял мъж, - но и че аз съм станал достатъчно възрастен мъж, какъвто желаех да бъда.

Беше се метнал на баща си, когото бях виждал един-два пъти висок, строен, с малко нервни жестове, но това му отиваше. Съвсем на място изглеждаха отпуснатите върху коленете му ръце, а когато казвах нещо важно, деликатният поглед, вперен в мен, издаваше, че ме слуша с разбиране и уважение, като дискретно и ритмично поклащаше глава в синхрон с думите ми. На тази възраст вече знаех, че истинското уважение извира не от сърцето, а от дребните поведенчески правила и смирението.

Майка му честичко, по всякакъв повод го водеше в нашия дом, понеже у нас виждаше бъдеще за сина си - още тогава бях забелязал, че проявява жив интерес към книгите, и това ни сближи, пък и по настояване на моето домочадие ми стана чирак. Обяснявах му как ширазките майстори извеждат линията на хоризонта в най-горната част на рисунката, как в Шираз се опитват да наложат нов стил. Разказвах му как всички обикновено рисуват изгарящата от любов по Маджнун Лейла [32] Герои от поемата на Незами „Лейла и Маджнун". - (Бел. прев.) да тъгува в пустинята, докато великият майстор Бехзад я изобразява как приготвя храна, как разпалва дървата в огнището, как се разхожда между шатрите сред тълпа от жени и въпреки всичко успява да представи самотата й много по-въздействащо. Обяснявах му, че творбите на повечето миниатюристи, пресъздаващи среднощния миг, в който Хосроу наблюдава как голата Ширин се къпе в езерото, показват ясно, че не са чели поезията на Незами и затова са смехотворни и конете, и дрехите на влюбените, оцветени как да е, а щом един миниатюрист не вниква в текста, който илюстрира - не го изчита внимателно, за да го осмисли, - това доказва, че миниатюристът се интересува единствено от пари.

Сега установявах с радост, че познанията му се основават на абсолютно друг принцип: Искаш ли да не се разочароваш от рисуването и изкуството, в никакъв случай не гледай на тях като на занаят. Колкото и талантлив да си, власт и пари търси другаде - не се обиждай на изкуството, когато не получаваш отплата за таланта и труда си.

Сподели, че познатите му миниатюристи и калиграфи от Табриз живеят в нищета и безнадежност, понеже изпълняват поръчки за книги на истанбулски и провинциални паши и богаташи. Повечето от тях не само в Табриз, а и в Машхад, и в Халеб, от безпаричие и апатия са престанали да създават миниатюри и са почнали да изработват отделни рисунки, всякакви дивотии за развлечение на франкските пътешественици и творби от съмнително естество. Освен това чул, че по време на мирното споразумение шах Аббас е подарил в Табриз на Падишаха ни книга, чиито страници били веднага изтръгнати и включени в друга книга. По същото време индийският падишах Акбар пръскал сума ти пари за направата на нова голяма книга и най-блестящите миниатюристи на Табриз и Казвин зарязали работата си и хукнали към неговия дворец.

Докато ми разправяше тия неща, уместно вмъкваше и други истории, разсмиваше ме: Например веселата случка с измамника Мехди или тъжната история за слабоумния принц, когото сафавидите, за да запазят мира, изпратили като заложник при узбеките, пък той се разболял и за три дни умрял. По сянката в очите му обаче долавям, че опасната и за двама ни тема все още предстои.

Макар и далече от тук, Кара бе чул какво се говори за нас и като всички млади мъже, посещаващи дома ни, бе влюбен в единствената ми щерка - красивата Шекюре. Тогава това не ме разтревожи особено, понеже повечето мъже се влюбваха в нея и без да са я видели - кой ли не би се влюбил в най-прекрасната от прекрасните - дъщеря ми? За Кара обаче, който често посещаваше нашия дом и бе посрещан сърдечно и с обич, и бе имал възможността да види Шекюре, любовта се оказа нещастна. Не успя, предполагам, да укрие дълбоко в себе си любовта си и сбърка, като издаде пред дъщеря ми силата на своите чувства.

Заради това се наложи да забрави пътя към дома ни.

Три години след като Кара напусна Истанбул, дъщеря ми, вече в разцвета си, се омъжи за един спахия. Роди му две момчета и тоя боец без капка акъл в главата замина на военен поход и повече не се завърна; и четири години ни вест, ни кост от него - сигурен бях, че Кара е наясно с това. Клюките бързо се разнасят из Истанбул, а по погледа му, докато мълчахме, усетих, че е наясно отдавна. Знаеше също така, че от две години дъщеря ми и синовете й са се върнали вкъщи -пролича си от начина, по който се вслушва в гласовете им, долитащи отвътре, вслушваше се в тях дори когато преглеждаше сложената върху подставката „Книга за духа“ [33] Автор на "Книга за духа “ е видният ханбалитски (ханбалитите са привърженици на едни от най-консервативните възгледи в ислямския традиционализъм) теолог Ибн ал Каийм ал Джаузия - починал около 1350 г. - (Бел. прев.) .