Орхан Памук: Името ми е червен

За новата къща, която вдигнах, докато Кара бе отсъствал, не обменихме и дума. Кара, чувствителният младеж, наумил си да става богат и уважаван стопанин, по всяка вероятност смяташе, че приказките на тази тема са неудобни. На влизане в къщата, още по стълбите му казах, че вторият етаж е винаги сух, затова преместването ми там се отразява много добре на болежките в ставите ми. Като споменах втория етаж, изпитах странно неудобство, но искам да знаете: Доста обикновени спахии, богати не колкото мен, притежаващи малък тимар [34] Земя, доходът от която се предоставя на тимариот. Той може да бъде военен или чиновник от администрацията. - (Бел. прев.) , скоро щяха да си позволят да вдигнат двуетажни къщи.

Бяхме в помещението, в което зимно време рисувах. Стори ми се, че Кара усеща присъствието на Шекюре в съседната стая. Побързах да мина на въпроса, за който му писах, когато го повиках да дойде в Истанбул от Табриз.

- И аз правя една книга, също като калиграфите и миниатюристите, с които си работил в Табриз. Поръча ми я Падишахът ни, опора на света. Понеже книгата е тайна, Падишахът ни тайно ми изпрати пари чрез Главния хазинедар [35] Ковчежникът, който се занимава с разходите в султанския двор. - (Бел. прев.) . Споразумяхме се с най-добрите майстор-миниатюристи от придворната работилница. На един поръчах да нарисува куче, на втори - дърво, на трети - облаци по небосклона и орнаменти в полетата на страниците, на четвърти - коне. Поисках да ги нарисуват точно като венецианските майстори - да изобразят целия свят на Падишаха ни. Тези рисунки, естествено, ще отразяват и духовното богатство на Падишаха ни, радостите и страховете му от света, а не само материалното богатство, както го правят венецианските майстори. Включих и рисунка на парата, та да бъде принизено нейното значение, както и ликовете на дявола и Смъртта - за да се боим от тях. Не знам какви са клюките. Но исках да изобразя безсмъртието на дърветата, умората на конете, нахалството на кучетата, да изобразя Негово Величество Падишаха ни и Неговия мир. Исках моите миниатюристи с прозвищата Щъркела, Маслината, Финягата и Пеперудата да си подберат темата, която им допада най-много. Дори и в най-студените, в най-безнадеждните зимни вечери при мен тайно се явяваше някой от придворните миниатюристи, за да ми покаже какво е нарисувал за книгата.

Сега не бих могъл да посоча конкретно какви точно рисунки правехме и защо ги правехме така. Не за да скрия от тебе, не защото не бива да ти кажа. Може би защото и аз не знам точно какво трябва да внушават рисунките, макар и да съм наясно какви трябва да бъдат.

Бях чул от бръснаря, дето работеше на улицата с предишната ни къща, че четири месеца след получаване на писмото ми Кара се е завърнал в Истанбул, поканих го вкъщи. Знаех - обещавах му една мъка и една радост, които щяха да ни свързват.

- Всяка рисунка - казах, - изобразява една история. За да я разкраси, миниатюристът пресъздава най-хубавите сцени от нея. Първата среща на влюбените; смелият Рустам [36] Герой от „ Шахнаме “ па Фердоуси. - (Бел. прев.) отрязва главата на сатанинския звяр; мъката на Рустам, когато разбира, че убитият от него чуждоземец е неговият син; полуделият от любов Маджнун сред безлюдната и свирепа природа, населявана от лъвове, тигри, елени, чакали; отиването на Ескандар [37] Герой от „ Ескандарнаме“ на Незами - поема за Александър Велики. - (Бел. прев.) преди битката в гората, за да разгадаят птиците неговото бъдеще и тревогата му, когато огромен орел разкъсва бекаса му... Уморените ни от четене очи си почиват, когато гледат рисунките. Ако в текста има нещо, което затруднява ума и въображението ни, веднага на помощ идва рисунката. Посредством багрите на рисунката текстът разцъфтява. Никой не може да съчини рисунка, без в основата й да има разказ.

„Никой не може да съчини рисунка“ - повторих си аз и добавих като че с някакво съжаление:

- Но се оказа, че може. Преди две години като посланик на Падишаха ни посетих повторно Венеция. Изгледах стотици картини на италианските майстори. Не знаех сюжетите им, но се стараех да ги проумея. Веднъж видях върху стената на един дворец рисунка - направо онемях.

На нея бе изобразен човек, човек като мен. Неверник, разбира се, не някой от нас. Докато го гледах, почувствах, че по нещо си приличаме. Макар във външността ни да нямаше никаква прилика. Кръгло лице, никакви скули, а отгоре на това - никаква следа от голямата ми челюст. Изобщо нямаше нищо общо с мен, но докато гледах, сърцето ми биеше, сякаш нарисуваният бях аз.