Орхан Памук - Името ми е червен

Докато венецианският благородник ме развеждаше из двореца, научих, че нарисуваният е негов приятел и е от същото благородно потекло. Върху картината бе изобразено всичко значимо за живота му; зад него през отворения прозорец се виждаха чифликът, селото и гората, която от преливащите се цветове изглеждаше като истинска. На масата пред него - часовникът, книгите, времето, злото, животът, моливът, географската карта, писъмцето, кутиите със златни монети и още неща, чието предназначение не разбирах, макар и да ги бях виждал в други рисунки... Сянка от джина [38] Безплътно създание, творение на Аллах. Джиновете населяват земята и долните небеса, никои се прокрадват до Седмото небе, за да подслушват ангелите, които ги прогонват с камъни - падащите звезди. - (Бел. прев.) и дявола, и накрая, близо до бащата - дъщерята - красавица, прекрасна като сън.

Каква история изобразяваше и допълваше тази рисунка? Гледайки я, разбрах - своя, собствена история си има тази рисунка. Тя не е приложение към някакъв разказ, а е нещо самостоятелно.

Толкова ме озадачи, че не спирах да мисля за нея. Напуснах двореца, прибрах се в къщата, в която бях отседнал и цяла нощ не ми излезе от ума. Искаше ми се да бях нарисуван и аз. Не, това би било прекалено. Падишахът ни трябва да бъде рисуван така! Падишахът ни трябва да бъде нарисуван заедно с притежаваното от него, с всичко, което показва и представя света му. Хрумна ми, че може да бъде изработена точно такава една книга.

Италианският майстор бе нарисувал венецианския благородник така, че веднага разбираш - изобразен е тъкмо той. Ако ти предложат да разпознаеш този човек сред многолюдна тълпа, макар и да не си го виждал никога, лесно ще го откриеш сред хилядите хора, благодарение на рисунката. Италианските майстори имат свой стил и метод - те разграничават хората един от друг по изображението на лицата им, а не само по одеждите и техните отличия. Това нещо те го наричат портрет.

Нарисуват ли веднъж лика ти, никой вече не може да те забрави. Онзи, който гледа портрета ти, дори и да си далече-далече, ще усети, че си съвсем близо. Хора, които никога не са те познавали, години след твоята смърт могат да те гледат в очите, сякаш в момента стоиш пред тях.

Мълчанието ни продължи доста. През горната част на малкия прозорец, който гледаше от софата [39] Вътрешното пространство на османските къщи е организирано около централна софа - нещо като вестибюл, дневна, откъдето се влиза във всички останали стаи. -(Бел. прев.) към улицата - никога не бяхме отваряли кепенците му и наскоро ги покрихме с навосъчен плат, - вътре нахлуваше зъзнеща светлина с цвят на студ.

- Имахме един миниатюрист - казах аз. - И той като останалите идваше тайно при мене заради тайната книга на Падишаха, работехме до зазоряване. Най-добрите орнаменти правеше той. Една вечер горкият Финяга ефенди излезе от тук, но не се завърна вкъщи. Боя се, че моят майстор-илюминатор е бил убит.

- Убит? - възкликна Кара.

Кара бе висок, строен, малко страшен на вид. Докато дядо изричаше „бил е убит“, тръгнах към тях, той ме изгледа и попита:

- Ти какво правиш тука?

Изгледа ме тъй, че без всякакво притеснение бързичко се настаних в скута му. Той обаче веднага ме спусна на пода.

- Целуни ръка на Кара - рече.

Целунах ръката му. Не миришеше на нищо.

- Много е мил - каза Кара и ме целуна по бузата. - Ще стане истински лъв.

- Този е Орхан, на шест е. Шевкет е по-голям - на седем. Всъщност той е по-упоритият.

- Отбих се на вашата улица в Аксарай - каза Кара. -Беше студено, всичко бе в сняг и лед, но като че ли нищо не бе се променило.

- Всичко се е променило, всичко тръгна към по-зле - отвърна му дядо. - При това доста. - Сетне се обърна към мен и попита: - Къде е брат ти?

- При майстора.

- Ти защо си тук?

- Майсторът ми благодари и ме отпрати.

- Сам ли се прибра? Брат ти трябваше да те доведе - и заобяснява на Кара: - Два пъти седмично след заниманията по Корана ходят при мой приятел подвързвач, чиракуват, учат как се подвързват книги.

- Обичаш ли да рисуваш като дядо си? - попита ме Кара.

Нищо не му отвърнах.

- Хубаво - рече дядо. - Сега ни остави.

Толкова бе приятна топлината, идваща от мангала, че изобщо не ми се тръгваше. Мирисът на боя и клей ме поспря за миг. Ухаеше и на кафе.

- Да рисуваш различно означава да мислиш различно. Затова са убили горкия илюминатор - каза дядо. - А пък и правеше орнаментите по стария маниер. Дори не знам дали е убит, просто изчезна. Те работеха за Падишаха едно „Сурнаме“ [40] „Книга на празниците“, в която чрез отделни миниатюри се пресъздават 52-дневните празници, отбелязващи обрязването на султански син. - (Бел. прев.) под ръководството на Главния миниатюрист майстор Осман [41] Авторът вероятно използва като прототип известния Накаш Осман, създал „Сурнаме“-то от 1581 г. Неговото произведение е не само важен исторически паметник, но и истинско произведение на изкуството. - (Бел. прев.) . Всички работеха по къщите си, а Майстор Осман - в придворната работилница. Искам първо да отидеш там, да огледаш всичко. Боя се, че Финяга ефенди е убит от другите миниатюристи по време на спор. Пеперудата, Маслината, Щъркела - тези прозвища им даде преди години Главния миниатюрист майстор Осман... Всъщност, тях ще ги намериш по домовете им.