Орхан Памук - Името ми е червен

Докато слизах по стълбите, се обърнах. Чуваше се някакво трополене откъм стаята с долапите, в която спеше Хайрие и влязох вътре. Видях обаче не Хайрие, а майка си. Тя се смути, защото тялото й бе до половината в долапа.

- Ти къде беше?

А знаеше къде съм бил. В долапа имаше дупка, през която, ако вратата на работната стая на дядо бе отворена, се виждаше софата, а през нея - дядовата спалня, естествено, ако и тази врата бе отворена.

- Бях при дядо - отвърнах. - А ти, мамо, какво правиш тук?

- Не ти ли казах, че когато има гости, не бива да ходиш при него - подвикна ми тя, но не много високо, защото не искаше да я чуе гостът. А после ласкаво ме попита: - Какво, правеха?

- Седяха си. Е, не с боите. Дядо говореше, гостът слушаше.

- Как така са седели?

- Ами така - и аз хоп, седнах на пода и заимитирах госта: - Гледай, мамо, сега съм един много сериозен човек. Слушам дядо ми със сбърчени вежди и си клатя ритмично и умно главата, като при мевлют.

- Слизай долу и прати тук Хайрие. Веднага! - каза майка ми. Седна и почна да пише нещо на малък лист върху специалната дъска.

- Какво пишеш, мамо?

- Не ме ли чу, слизай долу и ми прати Хайрие!

Отидох в кухнята. Брат ми беше се върнал. Хайрие му бе сложила от пилафа за госта в един сахан.

- Хитрец - каза брат ми, - остави ме сам с майстора. Всички прегъвки направих сам. Посиняха ми пръстите.

- Хайрие, мама те вика.

- Само да хапна и ще те понатупам! - каза брат ми. -Трябва да си платиш за мързела и тарикатлъка.

Щом Хайрие излезе, преди още да е изял пилафа, той се нахвърли върху ми. Не успях да избягам. Хвана ме за китката и я заизвива.

- Спри, Шевкет, спри, много боли!

- Ще бягаш ли пак от работа?

- Няма.

- Закълни се!

- Заклевам се.

- Върху Корана се закълни.

- Ще се закълна.

Ама не ме остави на мира. Придърпа ме към масата и ме принуди да седна. С едната ръка се хранеше, а с другата продължаваше да извива моята - беше много по-силен от мен.

- Пак ли измъчваш брат си, проклетнико? - каза Хайрие. Явно излизаше, защото бе забулена. - Остави го на мира.

- Ти, слугиньо, не се бъркай - рече брат ми. - Къде си тръгнала?

- Ще купувам лимони.

- Лъжкиня - каза брат ми. - Шкафът е пълен с лимони.

Бе поотпуснал ръката ми и аз се освободих от него, ритнах го, грабнах свещника, но той скочи връз мен и ме повали. Тресна свещника и подносът се прекатури.

- Аллах ще ви накаже! - рече майка ми. Ама тихо, за не чуе гостът.

Как ли бе минала през софата и бе слязла долу при нас, без да я забележи Кара? Разтърва ни.

- Излагате се пред човека, мърльовци такива.

- Днес Орхан излъга - каза Шевкет. - Остави ме сам при майстора и избяга.

- Млък - каза майка ми и му удари един шамар.

Удари го обаче лекичко и брат ми не се разплака.

- Искам си татко - рече той. - Като се върне татко, ще извади червената сабя на чичо Хасан и ще се махнем оттук, ще се върнем при чичо Хасан.

- Млък - повтори майка ми. Изведнъж толкова се ядоса, че го хвана за ръката и го повлече към тъмния килер. И аз вървях подире им. Тя отвори вратата, но като ме забеляза, каза:

- И двамата влизайте вътре.

- Ама, мамо, аз нищо не съм направил - отвърнах аз и влязох в килера.

Майка ми затвори вратата. В килера не беше тъмно като в рог. През пролуките на кепенците, гледащи към наровото дърво, вътре влизаше някаква бледа светлина, но аз се уплаших.

- Мамо, отвори вратата. Замръзвам.

- Не плачи, страхливецо - каза Шевкет. - Сега ще отвори.

Майка ми наистина отвори вратата и рече:

- Ще кротувате ли, докато гостът си отиде? Хайде сега, докато Кара си отиде, стойте край огнището в кухнята и не се качвайте горе.

- Там е много скучно - измънка Шевкет. - Къде отиде Хайрие?

- Във всичко се бъркаш, а сега вече го прекали - отвърна майка ми.

В конюшната изцвили кон. После настъпи тишина. Не беше конят на дядо. Беше на Кара. Обхвана ни радост, сякаш отивахме на панаир или започваше някоя празнична утрин. Майка се усмихна така, сякаш държеше и ние да се засмеем. Стори две крачки навън и отвори вратата на конюшнята откъм нас.

- Шш-ъ-ът!

Върна се и ни пропусна да минем в миришещата на мазнина кухня на Хайрие.

- Докато гостът не тръгне, не ща и да чуя, че искате да излезете оттук. Не се карайте, за да не изглежда, че сте глезени и невъзпитани деца.

- Мамо - казах аз, преди тя да затвори вратата, - ще ти кажа нещо. Убили са горкичкия илюминатор на дядо.

Когато за пръв път видях сина й, веднага разбрах, че дългогодишният спомен за лицето на Шекюре е неверен. И лицето на Орхан, както лицето на Шекюре, бе по-изящно и по-удължено от онова, в моя спомен. Значи и устата на моята любима ще трябва да е по-малка и по-стегната, отколкото си я представях. През дванайсетте години на скитания по градовете охотно бях уголемявал в представата си устата на Шекюре, въобразил си бях, че устните й са по-прибрани, но едри и блестящи като вишна, по-плътни и изкусителни.