Орхан Памук - Името ми е червен

Най-напред си помислих, че праща писмо на Хасан, та се зачудих. Нали мъжът на хубавата Шекюре не се върна от войната - според мен отдавна са му светили маслото на тоя злочестник. Мъжът й, воинът, дето не се завърна, има един направо необуздан брат, Хасан се казва. Хубаво, обаче разбрах, че писмото на Шекюре не било за Хасан, а за друг. Ще полудее Естер от любопитство какво пише в това писмо. Е, най-накрая успях да го прочета.

С вас не се знаем добре. Та внезапно се притесних. Правичката да ви река, няма да ви казвам как прочетох писмото. Току-виж порицаете любопитството ми - гаче ли вие не сте любопитни като бръснарите, - и ме презрете. Ще ви кажа само туй, дето чух, докато ми четяха на глас писмото. Та ето какво бе написала сладката Шекюре:

„Кара ефенди, ти идваш в моя дом, възползвайки се от близостта си с баща ми. Не чакай никакъв знак от мен. След твоето заминаване тук се случиха много неща. Омъжих се и имам двама прекрасни синове. Единият - Орхан - го видя преди малко, като влезе при вас. От четири години чакам мъжа си и за нищо друго не мисля. И макар че с двете деца и стария си баща се чувствам самотна, нещастна и безпомощна, макар че се нуждая от силата и закрилата на мъж, нека никой не си помисля да се възползва от моето положение. Затова те моля повече да не идваш у нас. Веднъж вече ме посрами, изтърпях какво ли не, за да докажа пред баща си своята невинност! С това писмо ти връщам рисунката, която остави за мен - нарисува я, когато бе млад и объркан. За да не храниш някаква надежда и да не се подлъжеш. Измамно е да се мисли, че хората могат да се влюбят, като гледат една рисунка. Най-добре ще е повече да не стъпваш у нас. “

Завалийката Шекюре, тя не е нито мъж, нито паша, нито бей, та да слага официален печат на писмото! В края на листа бе изписала инициала си като малка, подплашена птичка и толкоз.

Като споменах за печата, сигурно ви е любопитно как отварям и затварям запечатаните писма. Че те, самите писма, не са запечатани. А милата ми Шекюре си мисли, че Естер е неграмотна еврейка и няма да разбере. Правилно, няма да мога да прочета написаното, ама ще накарам друг да го стори. Вашите писма обаче много добре ги разчитам и сама. Взех ли ви акъла сега?

Така ще го обясня, та и най-глупавите да разберат.

Едно писмо може да говори не само с написаното. Писмото е като книгата, чете се и с мирисане, и с докосване, и с опипване. Затуй умниците казват: Чети, та да видим какво казва писмото. А глупците казват: Чети, та да видим какво пише в него. Майсторлъкът се състои в това да разчетеш изцяло писмото, а не само написаното. Да видим какво още е казала Шекюре, слушайте:

1. Провождам ти писмото тайно, не защото то съдържа някаква особена тайна, а понеже Естер е привикнала така да си върши работата - казва тя.

2. Към някаква потайност и тайнственост ни навежда самият лист - надиплен като тесто за бюрек. А всъщност писмото е отворено. В него има и голяма рисунка. Сгънато е така, сякаш казва - никой не трябва да узнае нашата тайна. И с това по-скоро е заприличало на писмо, призоваващо към любов, отколкото на писмо, отхвърлящо любовта.

3. Ама ароматът на писмото изяснява нещата. Той е тъй нежен (дали пък писмото не е било съзнателно напоено с него) и в същото време тъй магнетичен, че не можеш да не го усетиш (това дъх на здравец ли е или така ухае ръката й), затова и онзи, дето ми прочете писмото, направо обезумя, горкичкият. Мисля, че по същия начин ще обезумее и Кара.

4. Неграмотната Естер, сиреч аз, все пак разбра по почерка, по изящния трепет на буквите, сякаш люшнати от зефир, че всъщност всичко трябва да се разбира обратно на казаното в писмото, опитващо се да внуши: „Ох, бързам, пиша припряно и не отдавам голямо значение на нищо.“ Въпреки този намек, когато се споменава Орхан, е написано „преди малко“ - съвсем ясно е, че е имала чернова, понеже всеки ред издава премисленост.

5. Дори еврейката Естер, сиреч аз, знае, че рисунката, изпратена с писмото, пресъздава как красивата Ширин се влюбва в привлекателния Хосроу, гледайки неговото изображение. Истанбулските романтички припадат по тази история, но за първи път виждах да се изпраща рисунка.

Често се случва с вас, щастливите грамотници: Прочитате по молба на някой неграмотник писмото, изпратено до него. Написаното е тъй разтърсващо, вълнуващо и обезпокояващо, че собственикът на писмото, понеже сте съпричастни с тайната му, притеснено и засрамено ви моли да му го прочетете повторно. Прочитате му го пак. И накрая от многото препрочитания и двамата го заучавате наизуст. После неграмотникът взима писмото и ви пита тая дума тук ли е казана, онази - там ли, взира се в посоченото от вашия пръст място, без да проумява абсолютно нищо. Сума ти неграмотни момичета гледат завъртените букви, свързващи думите, нищо не могат да разчетат, ама ги знаят наизуст и понякога, щом забравя, че и аз самата нито чета, нито пиша, направо ми идва да разцелувам тия момичета, леещи сълзи над писмата.