Орхан Памук - Името ми е червен

- Никога!

- Как така?

- Никога не ще получиш това, което жадуваш. А в бъдното и толкова не ще те оценят.

- Книгите се съхраняват с векове - изрече го надменно, ала не много уверено.

- Повярвай ми, нито един италиански майстор не притежава твоята поетичност, увереност и чувствителност, простотата и блясъка на твоите багри. Но техните творби са по-убедителни, защото наподобяват живота. Чрез перспективата те пресъздават света, сякаш го гледат от минарето, от улицата, от вътрешността на стаята на онзи принц с постелята му, юргана, масата, огледалото, тигровата кожа, дъщерята, монетите; рисуват всичко, знаеш го. Макар че не всичко в творбите им ме удоволетворява; замисълът рисунката да представлява копие на света ми се струва незначителен, наранява ме. Ала творбите, изработени в новите стилове са невероятно притегателни! Те рисуват каквото виждат и както го виждат. Те рисуват гледката, ние - смисъла. Погледнеш ли творбите им, тутакси схващаш, че за да се съхрани твоят лик до Съдния ден, пътят минава през франкските стилове. Тъй магнетичен е този тип рисуване, че не само във Венеция, но и в останалите франкски страни шивачи, месари, войници, свещеници, бакали желаят да им се правят портрети... Защото видиш ли веднъж тези портрети, и на теб ти се приисква да вярваш, че си създание, различно от всяко друго, неповторимо, уникално и невероятно. Защото новите стилове дават възможност човекът да бъде изобразен какъвто го виждат очите, а не какъвто го вижда умът. В бъдеще всички ще рисуват по тяхно подобие. Под думата „картина“ целият свят ще разбира сътвореното от тях! И най-наивният наш шивач, дето и представа си няма от живопис, ще пожелае да му бъде направен такъв портрет и съзерцавайки извивките на носа си, ще си повярва, че не е един от легионите глупаци, а е личност уникална и неповторима.

- Ами, давай тогава да направим картина и ние - каза убиецът шегобиец.

- Няма да я направим. Ти не разбра ли от покойния Финяга ефенди, когото си убил, какъв ужас предизвиква подражаването на франките? И да не се ужасяваш, пак ще продължиш да си рисуваш, както и досега. Накрая нашите стилове ще бъдат забравени, както ще избледнеят и багрите. Никой няма да се интересува от нашите книги, от наглите миниатюри. Пък и да се заинтересува някой, той или нищо няма да разбере, или ще цупи устни, понеже отсъства перспективата; или изобщо книгите ни няма да бъдат намерени. Защото незаинтересоваността, времето и бедствията ще погубят творбите ни. И тъй като нашите книги са подлепени с арабско лепило, правено от риба, кости и мед, а страниците им са гланцирани с клей от яйца и нишесте, наглите ненаситни мишки ще изгризат страниците, а термитите, червеите и хилядите видове насекоми ще доунищожат книгите ни. Томовете ще се разпаднат, страниците ще се разпръснат; крадци, апатични слуги, деца и жени безразсъдно ще ползват рисуваните страници за подпалки. С перо в ръка детето, като на игра, ще драска върху изобразените принцове, ще боде очите на героите, ще бърше сополите си с листовете, ще запълва с черно полетата; ония, дето твърдят, че рисуването е грях, ще заличат всичко, ще накъсат рисунките ни, ще ги нарежат и може би ще ги използват за други рисунки или за други забави. Майки ще разпердушинят безсрамните сцени, бащи и братя ще се самозадоволяват над нарисуваните жени, ще ги обливат със семето си. И от това, както и от калта, влагата, некачествените лепила, слюнката и какви ли не още хранителни отпадъци, страниците ще се слепнат. И по слепналите се от плесен и мръсотия места ще изникват петна, цъфнали като циреи. Сетне книгите ни ще бъдат подложени на набезите на пороите, течащите покриви, бурите и калните свлачища. Сетне сред разпокъсаните, изпроводени, избелели, нечетливи страници, превърнали се на пихтия от водата, влагата, насекомите и незаинтересоваността, сякаш по чудо от дъното на някой сандък ще се пръкне последната, най-великолепна и суха книга, за да бъде погълната и тя от езиците на безжалостен пожар. Как ли да оцелява книгата, когато веднъж на всеки двайсет години опожаряват цели квартали в Истанбул? В този град през три години унищожават повече книги и библиотеки, отколкото са изгорили и плячкосали моголите в Багдад. Как да мечтае миниатюристът, че сътвореното от него чудо ще оцелее повече от век и че някой ден ще го помнят както Бехзад? Пожарите, червеите и незаинтересоваността ще унищожат не само нашите творения, а всичко създадено от човечеството през вековете. Всички, всички рисунки ще бъдат унищожени - и гордият поглед на Ширин, отправен от прозореца към Хосроу, и неговият, пълен с възхита поглед към къпещата се под лунната светлина Ширин, и изящните многозначителни погледи на всички влюбени; Рустам, убиващ белия дявол на дъното на кладенеца; полуделият от любов Маджнун, сприятелил се с белия тигър в пустинята и с дивата коза; обесеното на дървото вероломно овчарско куче, даряващо всяка вечер на вълчицата, с която се съешава, по една овца от охраняваното от него стадо; изработените със сълзи на очи цветя, ангели, разлистени дървеса и птици по полетата на страниците; свирачите на уд, акомпаниращи вълшебната поезия на Хафез [108] Шамсаддин Хафез (1325-1389) - персийски поет. - (Бел. прев.) ; стенните орнаменти, съсипали зрението на хиляди, десетки хиляди чираци и майстори; двустишията, дискретно вплетени в орнаментите на рисунката и в табелите, окачени над вратите и по стените; непретенциозните подписи, скрити в основите на стените, по ъглите, фронтоните, пътеките, храстите, скалите; извезаните цветя по завивките на влюбените; отсечените, сякаш очакващи нещо встрани глави на неверниците при завладяването на вражата крепост от дядото на Падишаха ни; неверникът посланик, целуващ нозете на великия баща на Падишаха ни и изрисуваните зад тях топове, пушки, шатри - като млад и ти взе участие в направата на тази творба; дяволите - с рога и без рога, с опашки и без опашки, с остри зъби и с остри нокти; безброят от птици, като умният папуняк, подскачащото врабче, младият ястреб, поетичният славей; спокойните котки, неспокойните кучета, нетърпеливите облаци; прорисуваните на хиляди страници нежни тревици; засенчените скали; изобразените с дяволско търпение едно по едно листенца на десетките хиляди кипариси, чинари и нарове; дворците, рисувани по подобие на палатите от времената на Тимур или на шах Тахмасб, все дворци, украсявали истории от древни, предревни епохи, както и тухлите, от които са съградени; десетките хиляди омаяни принцове, вслушани в музикантите и приседнали до красавици върху фантастичен килим, прострян върху цветята в полето под разцъфтелите напролет дървета; всички невероятни орнаменти по порцелана и по килимите, чиято красота дължим на сълзите и на пердаха, дето са го изяли хилядите чираци от Самарканд до Истанбул през последните сто и петдесет години; твоите рисунки, които и до днес изработваш с все същото вълнение: Фантастичните градини и ястребите, невероятната смърт и баталните сцени, изящно ловуващите падишаси и бягащите пак тъй изящно подплашени газели, мъртвите шахове, падналите в плен врагове, галеоните на неверниците и вражеските цитадели, всички ония разискрени тъмни нощи, блеснали като черна капка, процедила се от перото ти, звездите, подобните на видения кипариси, оцветените в червено сцени на любовта и смъртта; всичко това ще бъде унищожено.