Орхан Памук - Името ми е червен

- Знаете защо! Защото помнят, че в Съдния ден Аллах ще накаже най-жестоко художниците.

- Не художниците - каза Лелин ефенди. - Творците. Това е хадис [104] Предание за думите и действията на Мохамед, засягащи различни религиозно-правни страни в живота на мюсюлманската общност. - (Бел. прев.) . От Бухари [105] Мухаммад Бухари (810-870) - известен познавач на хадисите, записал и събрал около 800 000 хадиси, от които определил като „безупречни" 7400 и съставил първия сборник с класифицирани хадиси,- (Бел. прев.) .

- В Съдния ден ще бъде поискано от твореца да вдъхне живот на създадените от него форми - казах внимателно. - И тъй като той не може да вдъхне живот на нищо, ще бъде подложен на мъките в Ада. В Свещения коран Творец е качество на Аллах. Той сътворява, той умъртвява, той възкресява. Никой не бива да се надпреварва с Аллах. Най-страшният грях на художниците е, че се опитват да вършат онова, което върши Аллах и имат претенциите, че са творци като него.

Казах всичко това рязко, сякаш го обвинявах. Изгледа ме.

- Според теб ние това ли направихме?

- В никакъв случай - отвърнах усмихнато. - Но след като е видял последната рисунка, покойният Финяга ефенди е мислел така. Разправял, че да се рисува по правилата на перспективата и да се използват стиловете на франкските майстори е дяволско изкушение. Разправял, че в последната рисунка, посредством франкския маниер, така сме пресъздали лицето на мъртвец, че се добивало впечатление не за нещо нарисувано, а за нещо реално, подобно на рисунките, пред които се молят в църквите. Разправял, че не само перспективата, налагаща рисунката да се разкрива не чрез погледа на Аллах, а чрез погледа на всяко улично псе, но и използването на франкския опит, смесването на нашите знания и умения със стила и умението на неверниците, са изкушения на дявола, които ще ни лишат от чистотата и ще ни доведат до положение да им робуваме.

- Такова нещо като чистота няма - отсече Лелин ефенди. -Сътворят ли се чудеса в миниатюрата, в рисунката, появи ли се в някоя придворна работилница прелест, от която очите ми се насълзяват, а кожата ми настръхва, знам, че е възникнало ново чудо, защото са се обединили две различни, несрещали се допреди това насоки. Очарованието на цялата персийска живопис и на творбите на Бехзад дължим на смесването на арабската и моголо-китайската живопис. Най-прекрасните творения на шах Тахмасб обединяват персийския стил с тюркменската чувствителност. Днес не спираме да говорим за придворните работилници на хан Акбар в Индия, защото той поощрява миниатюристите си да следват стиловете на франкските майстори. На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Аллах да ни пази от желанията да бъдем абсолютно чисти, без примеси.

Колкото меко и просветлено изглеждаше лицето му в светлината на свещта, толкова мрачна и застрашителна бе сянката му на стената. Думите му бяха и верни, и разумни, ала отново не му повярвах. Подозирах го, понеже смятах, че той ме подозира; забелязах как се ослушва при всеки шум откъм дворната порта, сякаш се надява някой да го отърве от мене.

- Ти ми разказа как миниатюристът Мусаввир Шейх Мухаммад от Исфахан подпалил гигантската библиотека заради творбите си в нея, от които се бил отрекъл и как самият изгорял, мъчен от съвестта си - рече Лелин ефенди. - Аз ще ти разкажа друга част от легендата, която пък ти не познаваш. Вярно е, че последните трийсет години от живота си миниатюристът издирвал творбите си. Но докато прелиствал книгите, видял сума ти вдъхновени миниатюри, подражания на неговите. Две поколения миниатюристи използвали като образци рисунките, от които той се бил отрекъл, пресъздавали ги по памет и дори нещо повече - оставяли в тях частица от душите си. Докато Мусаввир Шейх Мухаммад се мъчел да издирва и унищожава творбите си, младите миниатюристи с възторг ги множели и използвали за други книги, в други истории, запаметявайки ги до най-малка подробност и разпространявайки ги из целия свят. Книга подир книга, рисунка след рисунка ние проумяваме с годините: Добрият художник не остава в нашата памет само със сътворените от него чудеса, той най-накрая променя панорамата на нашата памет. Веднъж завладели душите ни, талантът на миниатюриста и творбите му се превръщат в критерий за красота по цял свят. До края на дните си исфаханският миниатюрист не само станал свидетел на умножаването на собствените си творби, които горял, за да ги премахне, а проумял, че всички виждат света, както го е виждал някога той, че се приемат за грозни рисунките, които не наподобяват изработените от него на младини.