Орхан Памук - Името ми е червен

Влязох в първата стая вдясно, където винаги съм мислел, че спи Шекюре, прегърнала децата си. Опипах дюшеците, постелките, отворих раклата в ъгъла и леката като перушина врата на долапа, надзърнах. Въобразих си, че мекото бадемово ухание в стаята е от тялото на Шекюре, отворих горния долап и от там изпадна възглавница - най-напред върху оглупялата ми глава, сетне - върху медната кана за вода и чашите, произвеждайки невероятен екот. Този екот ви подсказва, естествено, че в стаята бе съвсем тъмно; замръзнах.

- Хайрие! - извика Лелин ефенди. - Шекюре! Кой е там?

Светкавично се изнизах от стаята и през софата се вмъкнах в помещението със синята врата, дето през зимните дни работехме по книгата на Лелин ефенди, и казах:

- Аз съм, Лелин ефенди, аз.

- Кой си ти?

В този миг осъзнах, че прозвищата, дадени ни в детството от Майстор Осман, са благовиден повод Лелин ефенди тайничко да ни взима на подбив. Изговорих бавно, на срички пълното си име, заедно с бащиното, месторождението и прозвището на „бедния ваш грешен раб“, както би го изписал на последната страница на някоя представителна книга гордият от делото си калиграф.

- Виж ти! - рече. - Виж ти! - повтори.

И се потопи в проточило се цяла вечност мълчание, както в приказката, дето старецът срещнал смъртта, бях я слушал в своето детство.

Ако предполагате, понеже отворих дума за смъртта, че съм дошъл тук за да извърша нещо такова, значи не схващате правилно книгата, която четете. Човек с подобно намерение би ли почукал на вратата, би ли изул чепиците си, би ли се явил без нож?

- Значи дойде - рече той като стареца от приказката. И веднага промени тона. - Е, добре дошъл, синко. Казвай какво те води насам?

Съвсем притъмня. Заради восъка, с който бе покрит малкият тесен прозорец с изглед към чинара и разлистващия се напролет нар, в стаята влизаше светлина, колкото да се различат контурите в нея, точно толкова, колкото бе по вкуса на китайските художници. Лицето на Лелин ефенди не се различаваше ясно, бе седнал на обичайното си място пред подставката, върху която, както винаги, светлината падаше отляво - смутено се опитах да си припомня близостта, която изпитвахме, докато рисувахме тук до зори под светлината на свещта и разговоряхме за миниатюрната живопис, заобиколени от четки, мастилници, пера и приспособления за излъскване на хартията. Не знам дали заради почувстваното отчуждение, дали пък защото внезапно се притесних да изразя съмненията и подозренията си, че според софтите [99] Ученици в медресе. - (Бел. прев.) , като рисувам, върша грях, ала най-внезапно реших да му разкрия своите терзания посредством следната история.

Може би сте чували историята на исфаханеца Мусаввир Шейх Мухаммад. Нямало по-вещ от него в избора на цветовете, в подредбата на страниците, в изобразяването на човешка фигура, животно, лик, в приложението на загадъчната геометрична логика, в отразяването на дареното ни от поезията вълнение в рисунката. Още на младини се изявил като велик майстор и в продължение на трийсет години бил най-дръзкият, най-предприемчивият талант - и в тематичния избор, и в творческия подход, и в стила. Благодарение на моголите, вещо и балансирано привнесъл в дяволски изтънчената и изчистена хератска живопис китайския маниер на рисуване, като изобразявал в стил „сиях калем“ [100] Стил, който се характеризира със своята експресивност и гротескност, наречен на името на Мехмед Сиях Калем, един от създателите на османския период в миниатюристиката. - (Бел. прев.) зловещи дяволи, рогати джинове, коне с огромни тестиси, получовешки-полуживотински твари, великани; пръв от всички проявил интерес и се повлиял от портретите, пристигащи с корабите от Португалия и Нидерландия; възродил забравени стилове чак от времето на Чингис хан, които открил в разпокъсани стари книги; пръв от всички дръзнал да представи теми, свързани с мъжкия нагон - Ескандар съзерцава плуващи голи красавици, Ширин се къпе нощем под лунната светлина; принудил цялата художническа общност да приеме и да почне да рисува нощното пътешествие на яхналия коня си Бурак [101] Конят, с който Мохамед извършил нощно пътешествие от Мека до Йерусалим.-(Бел. прев.) наш Пророк, драпащи се шахове, чифтосване на кучета, препили с вино шейхове. И всичко това го правил трудолюбиво и емоционално цели трийсет години, поглъщайки явно или тайно немалко вино и опиум. След време, като остарял, станал фанатичен мюрид [102] Така наричали човека, който е в подготвителен период за влизане в суфиско братство. - (Бел. прев.) на един шейх [103] Тук - глава на суфиско братство. - (Бел. прев.) и за кратко време се преобразил - стигнал до извода, че всичко нарисувано от него през тези трийсет години е безбожно и го отрекъл. Нещо повече, до края на дните си обикалял от град на град, от дворец на дворец, от библиотека на библиотека, търсел изработените от него книги в шахски и падишахски хранилища и библиотеки и каквото откриел там, го унищожавал. Мернел ли своя миниатюра в библиотеката на някой шах, използвал какви ли не похвати, къде с любезност, къде с хитрина, за да я повреди - изчаквал удобен случай, и без да го забележат или откъсвал от книгата своята страница, или заливал с вода собствената си чудесия. Приведох тази история като пример за страданията на миниатюриста, който в екстаза на творчеството неусетно може и да прекрачи ограниченията на вярата. Припомних как Мусаввир Шейх Мухаммад подпалил огромната библиотека в Казвин, когато валия бил принц Аббас Мирза, понеже единствено там сред стотиците книги не успял да открие и унищожи собствените си произведения. И от болка, от разкаяние, в страховития пожар загинал и самият миниатюрист -разказвах тъй, сякаш съм го преживял лично.