Орхан Памук - Името ми е червен

- Добре. Значи за да ме признаят за вдовица би заявил, заедно с още някой свидетел, че в Персия, на бойното поле, си видял окървавения труп на мъжа ми?

- Не съм го видял, мила моя, но заради тебе ще го кажа.

- Обичаш ли децата ми?

- Обичам ги.

- Какво обичаш в тях?

- Обичам Шевкет заради силата, решителността, честността, ума, упоритостта му, а Орхан заради деликатното, по детски разумно поведение - отвърнах аз. - Обичам ги защото са плът и от твоята плът.

Поусмихна се, поплака си чернооката ми любима. С някаква пресметлива тревога, като човек, който за нула време иска да свърши цялата работа, тя смени темата:

- Книгата, която подготвя баща ми, трябва да бъде довършена и изпратена на Падишаха ни. Злощастието, което витае около нас, е заради тази книга.

- Има ли и друго, освен убийството на Финяга ефенди?

Този въпрос не й хареса. Опита се да изглежда искрена, но не изглеждаше искрена.

- Привържениците на ерзурумския Нусрет ходжа разпространяват слухове, че книгата на татко е безбожна и франкска. Може би миниатюристите, посещаващи дома ни си завиждат и плетат тия интриги? Ти беше при тях, ти по-добре знаеш.

- А братът на покойния ти мъж свързан ли е с миниатюристите, с книгата на баща ти и с привържениците на Нусрет ходжа, или е човек безобиден?

- Не е свързан, но Хасан изобщо не е безобиден.

Настъпи напрегната тишина.

- Когато живеехте в една къща с Хасан какво разстояние ви делеше?

- Каквото може да е в една малка къща.

Тъкмо тогава нейде не много далече тревожно заскимтяха две кучета, изцяло отдадени на нагона си.

Не попитах защо покойният й съпруг, воювал толкова дълго, спечелил не една битка и сдобил се с тимар, я е настанил да живее в малка къща заедно с брат си, а плахо зададох друг въпрос на любимата си от детството:

- Защо се омъжи за него?

- Трябваше, естествено, да се омъжа за някого - отвърна. Вярно, кратко и умно, без да ме измъчва и без да възхвалява мъжа си, обясни защо се е омъжила за него. - Ти си замина и повече не се видя. Оскърблението може и да е признак на любов, но оскърбеният влюбен хем е немилостив, хем без всякакво бъдеще. - И това беше вярно, ала не можеше да бъде причина да се омъжва за оня разбойник.

Въпреки хитроватия й поглед, не бе никак трудно да се разгадае, че след като съм напуснал Истанбул, и Шекюре, като всички, много бързо ме е забравила. Помислих си, че изрече тая опашата лъжа, за да поободри поне малко нараненото ми сърце и приех с благодарност нейната добронамереност; заразправях й как по време на моите митарства изобщо не съм я забравял и как нощем образът й се връщаше при мене като видение. Това бяха най-скритните ми, най-дълбоките ми терзания и не мислех, че някога ще говоря за тях; всичко бе истина, но с изненада установих, че в този миг истината не прозвуча искрено.

Сега е моментът да се разкрие смисъла на тази разлика, която забелязвах за пръв път в живота си, а по-точно: Склонността към неискреност у човек, който споделя истината за дадено време - само тогава и вие правилно ще разберете чувствата и желанията, обзели ме в същия миг. Най-доброто доказателство е може би онзи убиец от нашите среди, разтревожил миниатюристите: И най-съвършената рисунка, да речем, рисунката на кон, колкото и да наподобява истинския, онзи грижливо замислен от Аллах кон и конете на големите миниатюристи, може да не съвпада с искрените чувства на миниатюриста в мига, когато го рисува. Искреността на миниатюриста, на смирените Божии чада като нас, не се проявява в мига на майсторството и съвършенството, а в моментите на словесно препъване, пропуски, разочарования и болезнена крехкост. Всичко това го казвам заради разочарованите жени, които схващат, че силното влечение, което изпитвам в момента към Шекюре, а и тя го бе схванала, по нищо не се различава от главозамайващото влечение, което изпитвах към всяка казвинска красавица с фино лице, бакърена кожа и морави устни по време на пътешествията - та казвам го заради жените, изживели подобно разочарование. С житейските познания, дадени й от Аллах, с усета си на хитруша, милата ми Шекюре съзнаваше, че от една страна дванайсет години съм изтърпял като истинско китайско мъчение любовните мъки по нея, а от друга - при първата ни среща насаме след тия дванайсет години се държах като жалък, похотлив сластолюбец, който не цели нищо друго, освен припряно да задоволи тъмното си желание. Незами оприличава устата на невероятната красавица Ширин на мастилница, пълна с бисери.