Орхан Памук - Името ми е червен

Сбърчила красивите вежди, Шекюре ме хокаше в мрака на къщата на обесения евреин и крещеше, че можело да си пъхам онова, дето държах в ръката си в устите на черкезките от Тифлис, на леконравните куманки, на продаващите се по хановете сиромашки булки, на туркменските и персийски вдовици, на безбройните шафрантии в Истанбул, на порочните мегрелки, на палуващите абхазски и арменски дъртачки, на проститутките в Генуа и Сирия, на мъжете, изпълняващи женски роли, на ненаситните юноши, ала не и в нейната. Разгневено избълваните фантасмагории на Шекюре внушаваха, че аз, видите ли, докато съм се влачел подир всякаква евтина, мизерна и посредствена стока - от уличките на жарките арабистански градчета чак до бреговете на Каспийско море, от Персия, та до Багдад, - съм изгубил всякаква мярка и съм забравил, че съществуват и почтени жени. Следователно моите любовни клетви не са били искрени.

С благоговение слушах цветистите изрази на любимата си, от които виновният ми инструмент оклюмваше в ръката ми и макар да се срамувах от ситуацията, от своя провал, имаше две неща, които ми доставиха удоволствие: 1. В подобни ситуации аз обикновено стръвно се нахвърлях върху жените, сега обаче не се и опитах да отвърна със същия цветист гняв, със същите драматични думи на гнева на Шекюре, на нейната настървеност. 2. Шекюре се бе уведомила за голяма част от моите пътешествия - следователно е мислила за мен повече, отколкото предполагах.

Забелязала, че съм разстроен, задето не получих желаното, Шекюре вече бе почнала да ме съжалява.

- Ако наистина ме обичаш безутешно - каза тя, сякаш търсеше начин да се оневини, - би трябвало като един почтен мъж да се владееш и да не накърняваш честта на жената, към която имаш сериозни намерения. Не си човек, който би прибегнал до хитрост и измами, за да се ожени за мен. Някой видя ли те, като идваше?

- Не.

Извърна милото си лице към вратата, сякаш там, в снежната тъмна градина някой се движеше, и аз загледах с наслада профила на лицето, което така и не успявах да си припомня цели дванайсет години. Дочули някакво трополене, за миг се умълчахме, поизчакахме, ала никой не влезе. Сетих се как още дванайсетгодишна Шекюре добре ме познаваше и успяваше да ме възпира.

- Тук броди призракът на обесения евреин - каза тя.

- Ти изобщо идваш ли тук?

- Джинове, върколаци, вампири... Те пристигат с вятъра, бродят сред вещите, изтръгват звуци от тишината. Всяко нещо говори. Не е нужно да се идва тук. Аз чувам.

- Шевкет ме доведе тук да ми покаже умрялата котка, ама я нямаше.

- Казал си му, че си убил баща му.

- Не казах точно това. Така ли го е разбрал? Не желая да убивам баща му, а да му стана баща.

- Защо му каза, че си убил баща му?

- Първо ме попита дали съм убивал човек. Казах му истината, убил съм двама.

- Защо, за да се похвалиш ли?

- Хем да се похваля, хем да спечеля детето на майката, която обичам. Понеже разбрах, че майка им показва на тия разбойници съхранените в дома им трофеи и ги развлича с истории за бойните подвизи на баща им.

- Тогава хвали се! Защото те не те обичат.

- Орхан ме обича, Шевкет - не - отвърнах аз, горд от това, че съм открил тоя пропуск на своята любима. - Но ще стана баща и на двамата.

Внезапно потръпнахме от някакво безпокойство, сякаш между нас в полумрака се бе промъкнала сянка. Когато се опомних, Шекюре кротко ридаеше.

- Горкият ми мъж има брат - Хасан. Две години, докато чаках завръщането на мъжа си, живях под един покрив с него и със свекър ми. Хасан се влюби в мен. Сега се опасява от едно-единствено нещо, че ще се омъжа за някого, например за теб, и направо е бесен. Писа ми, че иска насила да ме върне в дома си. Тъй като според кадията не съм вдовица, казват, че можело да ме върнат обратно в къщата на мъжа ми. Възможно е всеки миг да ме изненадат. Баща ми пък не иска кадията да ме обяви за вдовица, понеже си мисли, че разведа ли се, ще си намеря нов мъж и ще го напусна. След смъртта на мама се чувстваше много самотен и бе изключително щастлив, когато аз и децата се върнахме при него. Ще живееш ли с нас?

- В какъв смисъл?

- Ако се оженим, ще живееш ли заедно с нас, заедно с баща ми?

- Не знам.

- Размисли върху това. Вярвай ми, няма много време. Баща ми предусеща, че скоро ще се случи нещо лошо и аз го разбирам. Ако Хасан, хората му и еничарите нахлуят в дома ни и отведат баща ми при кадията, ти готов ли си да свидетелстваш, че си видял смъртта на мъжа ми? Все пак идваш от Персия. Ще ти повярват.

- Ще свидетелствам, но не съм го убил аз.