Орхан Памук - Името ми е червен

- Никога ли не сънуваш? - попитах Шевкет.

- Сънувам - отвърна усмихнато. - Сънувам, че баща ми не се връща и аз се женя за тебе.

Тънък нос, черни очи, широки рамене - на мен прилича, не на баща си. Понякога изпитвах вина, че не съм предала на своите умни момчета широкото и високо чело на баща им.

- Хайде, върви, поиграйте с брат си със сабята.

- Със старата сабя на татко ли?

- Да.

Зяпнах в тавана, вслушах се в шумовете, издавани от децата и се опитах да надмогна страха и тревогата, нарастващи в душата ми. Смъкнах се в кухнята, казах на Хайрие:

- На татко отдавна му се е прияла рибена чорба. Иди в Кадърга. А на децата дай от любимия пестил на Шевкет, дето го криеш.

Шевкет се втурна в кухнята, а ние с Орхан се качихме горе. Прегърнах го, целунах го по вратлето.

- Плувнал си в пот. А това тук какво е?

- Шевкет ме перна с червената сабя на чичо.

- Посиняло е - рекох аз и го докоснах. - Боли ли? Шевкет не е много разсъдлив. Слушай какво ще ти кажа. Ти си много умен, деликатен си. Ще те помоля за нещо. Сториш ли го, ще споделя с теб една тайна, която никому няма да кажа, дори на Шевкет.

- Каква?

- Виждаш ли това листче? Ще влезеш при дядо си. И без да те забележи, ще го пъхнеш в ръката на Кара ефенди. Разбра ли?

- Разбрах.

- Ще го сториш ли?

- А каква тайна ще ми кажеш?

- Най-напред занеси листа - отвърнах. Целунах го по вратлето, ухаещо на мускус. Като стана дума за мускуса, момчетата отдавна не са ходили с Хайрие на баня. А не ходят, откак Шевкет взе да се възбужда от жените в банята. - Тайната ще ти я кажа после - целунах го пак. - Ти си много умен, много красив. Шевкет е опърничав. Способен е да вдигне ръка дори срещу майка си.

- Няма да го занеса. Страх ме е от Кара ефенди. Той е убил баща ми.

- Шевкет ти го каза, нали? Я го извикай веднага горе.

Виждайки разгневеното ми лице, Орхан скочи от скута ми и побегна. Вероятно с удоволствие, понеже усети, че бурята ще се разрази над Шевкетовата глава. След малко позачервени пристигнаха и двамата. В едната си ръка Шевкет държеше пестил, в другата - сабята.

- Казал си на брат си, че Кара ефенди е убил баща ви. Да не съм чула повече такова нещо. Ще тачите и ще уважавате Кара ефенди. Ясно ли ви е? Няма цял живот да сте без баща.

- Аз не го ща. Ще се върна в нашата къща, при чичо Хасан и ще чакам баща си - дръзко отвърна Шевкет.

Така се вбесих, че го шляпнах по бузата. Сабята издрънча, изтървана на пода.

- Искам си моя баща - каза той, облян в сълзи.

Заливах се в сълзи повече и от него.

- Баща ви няма да се върне. Останахте без баща, разбрахте ли бе, глухчовци такива! - Притесних се риданията ми да не се чуят в съседната стая.

- Не сме глухчовци - изхлипа Шевкет.

Плакахме скръбно и дълго. Усещах, плачът смекчава сърцето ми, прави ме по-добра. Прегърнахме се разревани с децата и се проснахме на дюшека. Шевкет мушна главица между гърдите ми. Гушнеше ли се така в мене, знаех, че ще заспи. Навярно и аз бих заспала с децата, ама умът ми бе там, на долния етаж. Разнесе се сладкият дъх на варен портокал. Надигнах се толкова рязко, че децата се разбудиха.

- Слезте долу Хайрие да ви нахрани.

Останах сама в стаята. Бе завалял сняг. Помолих се на Аллах да ме подкрепи, сетне разгърнах Свещения коран, препрочетох част от сура Родът на Имран - в нея се казва, че ако ви убият или умрете по пътя на Аллах, при Аллах ще бъдете събрани. Това поуспокои душата ми, измъчваща се заради покойния ми съпруг. Татко разправя, че изображението на повелителя става направо изключително, реалистично и че ако човек го зърне, ще му се стори, че Падишахът ни го гледа право в очите и ужасено ще си отвърне погледа.

Привиках Орхан, не го прегърнах, ала дълго целувах главата му, бузките му.

- Сега върви при дядо си и без да те забележи предай това листче на Кара и не бой се. Разбра ли?

- Зъбът ми се клати.

- Ако искаш, щом се върнеш, ще го извадя. Ще се приближиш до него, той ще се зачуди, пък ще те прегърне. Тогава лекичко ще мушнеш листчето в ръката му. Разбра ли?

- Страх ме е.

- Няма нищо страшно. Ако не е Кара, кой би искал да ти стане баща? Чичо Хасан ли? Искаш ли чичо Хасан да ти стане баща?

- Не искам.

- Тогава тръгвай, хубав мой, умен Орхан. И внимавай, че ще се ядосам... Разревеш ли се, ще се ядосам още повече.

Пъхнах моята добре сгъната бележка в ръчичката му, протегната безнадеждно и сговорчиво. Помогни ми, Аллах, тия дечица да не остават сирачета. Хванах го за ръка и го проводих до вратата. На прага отново ме изгледа уплашено.