Орхан Памук - Името ми е червен

И Кара, и Хасан се измъчваха, тъй като бяха влюбени в мене. Кара замина надалече за дванайсет години, изчезна, оскърби се. Хасан всекидневно ми праща писма с нарисувани в полето птици и газели. Първоначално тези писма ме караха да се плаша от него, но скоро разпалиха моето любопитство.

Отлично знаех, че Хасан се интересува от всичко, свързано с мене и не се слисах, че му е известно, дето съм сънувала мъжа си умрял. Подозирах, че Хасан чете на Естер писмата ми до Кара. Затуй не му пратих отговор по нея. На вас обаче ви е известно дали са оправдани моите подозрения или не.

- Къде се забавихте? - попитах децата, когато се върнаха.

Как пък веднага усетиха, че преди малко не съм била чак дотам разгневена. Тайно от Орхан придърпах Шевкет към края на тъмния долап. Прегърнах го. Целунах го по вратлето, косите и тила.

- Измръзнал си, миличък. Подай хубавите си ръчички мама да ги стопли.

Ръцете му миришеха ужасно, но нищичко не казах. Привлякох главата му към гърдите си и го прегърнах силно. Стопли се бързо и от удоволствие замърка сладко като коте.

- Да видим много ли обичаш майка си?

- Мъъър.

- Това „да“ ли означава?

- Да.

- Повече от всички ли?

- Да.

- Тогава и аз да ти призная нещо - промълвих, преструвайки се, че споделям някаква тайна. - Ама никому нито дума, нали? - и му прошепнах: - И аз те обичам повече от всички, разбра ли?

- Повече от Орхан ли?

- Повече от Орхан. Той е малък, като птичка е, нищо не разбира. Ти си по-умен, всичко ти е ясно. - Целунах го по косата, вдъхвайки аромата й. - Затова те моля да направиш нещо за мен. Вчера тайно занесе на Кара ефенди един празен лист. Ще му отнесеш ли и днес?

- Той е убил баща ми.

- Какво-о-о?

- Той е убил баща ми. Вчера сам ми го каза в къщата на обесения евреин.

- Какво ти е казал?

- Каза: „Аз убих твоя баща. Убил съм много хора.“

Изтръгнал се от прегръдките ми, Шевкет се разплака.

И защо ли плаче това дете сега? Вярно, преди миг не се стърпях и му извъртях плесница. Хич не мислете, че съм коравосърдечна. Ама ме хвана яд, че си позволява да говори така за мъжа, за когото възнамерявах да се омъжа за тяхно добро.

Сърцето ми се сви, понеже нещастното ми сираче не спираше да плаче, самата аз едва не се разревах. Прегърнахме се. Продължаваше да хлипа, ама пък чак толкова заради една плесница? Погалих косицата му.

А всичко бе започнало така: Знаете, предния ден в разговора с баща ми казах, че съм сънувала мъжа си умрял. Всъщност, тъй като все не си идваше от войната с персите, през четирите години често го сънувах, явяваше се в сънищата ми мъртвец, без да е ясно дали е той.

Сънищата винаги служат за нещо. В Португалия, отдето е дошла бабата на Естер, неверниците ползвали сънищата, за да се срещат и любят с дявола. Тогава предците на Естер, отрекли се от юдаизма, казали: „И ние като вас сме католици“, ала йезуитските инквизитори от Португалската църква не им повярвали, захванали да ги изтезават и чрез мъчения изтръгнали от тях признания, че сънуват джинове и дяволи, дори когато и не ги сънуват. Инквизиторите обявили, че всички евреи подлежат на изгаряне. Значи там използвали сънищата, за да обвинят хората в сношения с дявола, за да ги горят живи.

Сънищата се ползват в три случая:

Елиф: Желаеш нещо, ала не ти позволяват дори да го пожелаеш. Тогава казваш - видях го насън. Така излиза, че желаеш желаното, без да си го желал.

Бе: Желаеш да сториш някому зло. Да го оклеветиш, примерно. Тогава казваш - сънувах как еди коя си прелюбодейства, или пък как на едикой си паша му носят сума ти стомни с вино. И да не ти повярват, злото е вече изречено, а значи - приписват му го веднага.

Джим: Желаеш нещо, ама какво - и сам не знаеш. Достатъчно е да споделиш някой объркан сън. Мигом ще ти го разтълкуват, ще ти разяснят от какво се нуждаеш и какво ще получиш. Примерно, ще ти кажат: Имаш нужда от съпруг, дете, дом...

Сънищата изобщо не са онова, което сънуваме в действителност. Всички разправят преживяното посред бял ден като споходило ги насън, за да извлекат изгода. Единствени глупаците разказват истинските си сънища. В такива случаи хората или те подиграват, или ти пророкуват, че нещо лошо ще ти се случи. Никой не взима насериозно истинските сънища, включително и хората, дето са ги сънували. Или вие ги приемате насериозно?

Когато с половин уста споделих с баща си своя сън и изразих предположението, че може би мъжът ми е мъртъв, татко каза, че не бива да го приемам за истина. Ала след погребението и татко стигна до извода, че мъжът ми е мъртъв. Не остана човек, който да не повярва; четири години го мислеха за жив, а щом умря в моя сън, всички приеха смъртта, сякаш бе обявена официално. Децата също проумяха едва тогава, че са сираци и помръкнаха.