Орхан Памук - Името ми е червен

Докато четеше, Хасан се заливаше от смях - гласът му, писклив и без друго, направо изфалцетваше на някои места, другаде пък имитираше треперливите молби на някой пощурял от любов. Изгаври се, че изразът „ако те видя още веднъж“ бил написан на персийски.

- Кара е усетил, че Шекюре му дава надежда и веднага е почнал да се пазари - рече Хасан. - Подобна пресметливост не подхожда на истинския влюбен.

- Ама той наистина е влюбен в Шекюре - казах простодушно.

- С тия си думи само доказваш, че си на страната на Кара - отвърна Хасан; - а пък думите, че е видяла насън мъртвия си мъж означават, че е приела смъртта на брат ми.

- Но това е само сън - рекох глуповато.

- Знам аз колко умен и съобразителен е Шевкет. Я колко години живяхме заедно тук! Ако майка му не е позволила и не е настоявала, Шевкет нямаше да заведе Кара в дома на обесения евреин. Шекюре се лъже, ако си въобразява, че ще се отърве от брат ми, от нас! Брат ми е жив и ще се върне от войната.

И преди да довърши мисълта си, се спусна към вътрешността на стаята, опита се да запали свещ от пламъците в огнището, изгори си ръката и изохка. Заблиза изгореното, ама все пак запали свещта и я тури в ъгъла на подставката. Взе от дивита перо, потопи го в мастилницата и бързо-бързо захвана да пише върху някакво листче. Усетих, че му е приятно да го гледам, ама за да не си личи, че се боя от него, му се усмихвах.

- Кой е тоя обесен евреин, знаеш ли?

- Недалеч от тях има една жълта къща. Разправят, че Моше Хамон, любимият лекар на предишния падишах, невероятен богаташ, години наред криел там брат си, дошъл от Амасия заедно с любимата си. Преди доста време в Амасия, в еврейския квартал, в навечерието на Пасха изчезнал млад грък, говорело се, че му прерязали гърлото, за да направят с кръвта му маца [96] Безквасен обреден еврейски хляб. - (Бел. прев.) . Явили се и лъжесвидетели и така се отпочнало изпълнението на смъртната присъда над евреите, обаче любимият лекар на падишаха, с негово позволение, помогнал на хубавата еврейка и на своя брат да избягат от Амасия и ги укрил. След смъртта на падишаха враговете му не успели да хванат жената, ама обесили пекаря, който живеел сам.

- Ако Шекюре не дочака завръщането на брат ми от войната, ще осъдят и нея - заключи Хасан и ми подаде писмата.

Лицето му обаче не изразяваше гняв и ярост, а онази злочестина и печал, присъщи на истински влюбените. Прозрях в очите му как любовта за кратко време е превърнала този мъж в старец. Дори парите, които печелеше на митницата, не можеха да го подмладят. Сломеният му поглед ме подсети да го попитам как след толкова заплахи ще успее да убеди Шекюре. Ала той се бе озлобил и нямаше смисъл да го питам. Човек свикне ли с това, че се е озлобил - а с отблъснатите влюбени се случва често, - лесно се превръща в чудовище. Така се уплаших от страховитата червена сабя, за която споменаваха децата и от собствените си мисли, че едва се сдържах да не побегна, излязох обезпокоена на улицата.

И веднага се натъкнах на несправедливите ругатни на просяка. Ама бързо се опомних, вдигнах от земята едно камъче и лекичко го пуснах в кърпата му с думите: „На, вземи, крастав татарино.“

Наблюдавах без усмивка как с надежда протяга ръка към камъчето, взел го за пара. Не останах да дослушам ругатните му, ами се отправих към една от щерките, на която бях издирила съпруг. Шекер ме почерпи с вчерашен, ама запазил все още хрупкавостта си бюрек със спанак; за обяд бе приготвила обилно подправена с яйца, точно както я обичам, яхния с престояло агнешко и сини сливи - за да не я обидя, излапах с пресен хляб два пълни черпака. Сварила бе ошаф от хубаво грозде, та без излишен свян поисках рачел от рози, турих пълна лъжица от него в ошафа и след като го изпих, отнесох писмата на тъжната Шекюре.

Хайрие ми обади, че е дошла Естер - възнамерявах да кажа, че тъкмо редях в раклата изсъхналото вчерашно пране. Но пък защо да ви лъжа? Така де, при идването на Естер наблюдавах баща си и Кара през дупчицата в долапа и си мислех точно за нея, нали с нетърпение чаках писмата на Кара и Хасан. Защото така, както усещах, че баща ми с основание се бои от смъртта, по същия начин осъзнавах и че интересът на Кара към мен няма да продължи до края на живота му. Кара е влюбен и иска да се ожени. Иска да се ожени и е влюбчив. Ако не за мен, ще се ожени за друга и след сватбата ще се влюби в жена си.

Хайрие бе настанила Естер в един край на кухнята, бе тикнала в ръката й чаша сироп от рози и ме поглеждаше гузно. Струваше ми се, че откак Хайрие спи с баща ми, го осведомява за всичко и това ме изпълваше с тревога.