Орхан Памук - Името ми е червен

Лукавият старец, който толкова държеше да убеди младия миниатюрист, усети това. В изпълнената със сенки стая той впери в даровития млад миниатюрист очите си, заблестели от пламъка на напразно горящия свещник.

- Смъртта, изобразявана от венецианеца като човек, е ангел като нашия Азраил. Само че в човешки образ. Когато спуска Свещения коран, Джибрил [94] Посредник между Господ и Пророците (библейският архангел Гавриил). - (Бел. прев.) се явява пред Пророка ни в образа на човек. Нали разбираш?

Разбирах нетърпението на надарения от Аллах с невероятен талант млад майстор и копнежа му да ме изобрази. Защото дяволитият старец успя да пробуди в него тази дяволска мисъл: Всъщност ние не се стремим да рисуваме познатото в цялия му блясък, а непознатото в неговия полуздрач.

- Не я познавам тая смърт изобщо - рече миниатюристът, който след малко щеше да ме рисува.

- Всички познаваме смъртта - отвърна старецът.

- Страхуваме се от нея, ала не я познаваме.

- Тогава нарисувай тъкмо този страх.

За малко още на мига да пресъздаде моя образ. Видях как тилът на големия майстор изтръпна, мускулите му се напрегнаха, а пръстите му затърсиха перото. Но като всеки голям творец се възпря, понеже усети, че превъзбудата само задълбава в душата любовта към рисуването.

Усети го и хитрият старец и изпита задоволство от порива му да ме рисува, и за да го вдъхнови, му зачете откъси за смъртта от „Книга за духа“ на Ал Джаузия, от Газали, от Суиути [95] Джалаладдин ас Суиути (1445-1505) - ислямски теолог, граматик, езиковед. - (Бел. прев.) 182 и от „Книга за състоянията в Съдния ден“.

Така, докато рисуваше моя лик, който ви стряска като го гледате, даровитият майстор-миниатюрист слушаше, че Ангелът на смъртта има хиляди криле, простиращи се от Рая до земята и от най-далечната точка на изток до най-далечната точка на запад, че за вярващите тези криле са закрила, а за безбожниците и бунтарите са като нажежен пирон, и затуй ме покри цялата с пирони, понеже вие, миниатюристите, заслужавате мъките на Ада. Миниатюристът слушаше, че реши ли да вземе духа ви, Аллах ви изпраща ангел с книга, в която всички са записани и по нейните страници с кръгче е обградено името на някой от вас, само че Аллах единствен знае времето на смъртта и дойде ли това време, от дървото под мерилото ще се отрони едно листо и който улови листото, ще е наясно кой е призования да умре - затова миниатюристът ме нарисува зловеща и умислена като оня, дето разбира от книгата на делата. И понеже неудържимият старец продължаваше да чете, че Ангелът на смъртта в човешки образ протяга ръка към оногова, чийто срок е изтекъл и че като му отнеме духа, всичко наоколо се облива в светлина, наподобяваща слънчевата, мъдрият миниатюрист ме нарисува обляна в светлина, понеже знаеше, че тя ще е незрима за останалите край мъртвеца. А докато развълнуваният старец четеше от „Книга за духа“, че по свидетелствата на разни мародери върху трупа тук-там се срещали набити гвоздеи, че при разкопаването на земята, оттам не се показвал мъртвецът, а лумвали пламъци, че по черепите понякога зеели дупки от куршуми, фантастичният миниатюрист, поглъщащ всяка дума с изключително внимание, включи в моята рисунка всичко, което би могло да потресе човек.

После обаче се разкая. Ала не защото изобрази върху рисунката страха, а защото поначало се захвана да ме рисува. И аз се почувствах досущ като човек, чийто баща му е напомнил срама и разкаянието. Защо даровитият и чудотворен миниатюрист се разкайваше, че ме е нарисувал?

1. Защото не нарисува с достатъчно умение смъртта, сиреч - мен. Както вече се убедихте, аз далеч не притежавам нито съвършенството, присъщо на творбите на венецианските майстори, нито на старите хератски майстори. Самата аз изпитвам срам от плачевното си изображение; големият майстор, който ме нарисува, не смогна да изобрази смъртта по достойнство.

2. Майстор-миниатюристът, убеден по дяволски начин от стареца да ме нарисува, внезапно откри, че без да иска, подражава стила и светоусещането на франкските майстори и взе да се терзае от проявеното неуважение към старите майстори - за пръв път се бе усетил безчестен.

3. Тук е редно да се внуши на свикналите с мен наивници и на готовите да ми се надсмеят, че със смъртта шега не бива.

Сега майстор-миниатюристът, който ме нарисува, отчаяно се щура нощем из улиците и досущ като някои китайски майстори провижда себе си в своята рисунка.