Орхан Памук - Името ми е червен

С дълбоко и приятно завладяло сърцето ми отвращение се вглеждах в главата, в тила, в отпускащите се и повдигащи се рамене на Кара, в развълнуваната му походка - вървеше тъй, сякаш правеше благоволение на света. За хората с чиста съвест и щастливо бъдеще като Кара, целият свят е техен дом, пред тях, като пред Падишаха, когато влиза в конюшнята, се отваря всякоя порта, докато ние, дето сме вътре, оставаме пренебрегнати. Едва се стърпях да не грабна от земята камък, да не изтичам и да не го стоваря върху главата му.

Ние, двамата влюбени в една и съща жена мъже, той -отпред, нищо незабелязващ, а аз - отзад, подминавахме завоите, стръмнините и нанадолнищата на истанбулските улици, като братя напредвахме през пусти улици с воюващи кучешки глутници, през пожарища, обитавани само от джинове, край дворове на джамии, по чиито куполи си отдъхваха ангели, покрай кипариси, нежно помъркващи с духовете, из заснежените гробища, дето се сговаряха призраци, покрай разбойниците, малко по-долу прерязали нечие гърло, покрай стените на конюшни, текета, свещоливници, сарачници - не, не мисля, че го преследвах, подражавах му.

Виждате - аз съм Смъртта, но не бива да се боите от мене, понеже съм нарисувана. Въпреки всичко вие се страхувате - чета го в очите ви. Драго ми е, че като увлечени в играта си деца се ужасявате, сякаш наистина сте срещнали смъртта, макар да знаете, че не съм истинска. При вида ми усещате как ще напълните гащите от ужас, щом неизбежното се случи. Няма шега -при среща със смъртта повечето мъже, дори най-смелите, губят самообладание. Осеяните с трупове бойни полета, които хиляди пъти сте рисували, миришат не както си мислите вие на кръв, барут и нажежени брони, а на лайна и гниеща плът.

Зная, за първи път виждате нарисувана смърт.

Преди година висок, кльощав, загадъчен старец покани в дома си нарисувалия ме по-късно млад майстор-миниатюрист. В полутъмната работна стая на двуетажната къща той почерпи младия миниатюрист с кафе, прекрасно, копринено, ухаещо на амбра кафе и изостри мисълта му. После в сенките на стаята със синята врата му показа най-добрата индийска хартия, четки от катерича опашка, златен варак, различни пера, нож за подостряне на перата с коралова ръкохватка, подметна, че би платил скъпо и прескъпо и след като успя да заинтригува майстор-миниатюриста, каза:

- Нарисувай ми смъртта.

- Как да я нарисувам, когато през живота си не съм виждал рисунка на смъртта? - отвърна даровитият миниатюрист, който по-късно щеше да ме нарисува с вълшебната си ръка.

- За да нарисуваш нещо, не е задължително да си го виждал на рисунка - разпалено изрече кльощавият старец.

- Вярно, може и да не е задължително - каза майстор-миниатюристът, който ме нарисува. - Но ако искаш рисунката ти да очарова като рисунка на старите майстори, би трябвало да си я правил хиляди пъти преди това. Когато се захване с нова тема, дори най-талантливият майстор се превръща в чирак - нещо, което едва ли ми подобава. Не ми се ще да рискувам дарбата си - рисуването на смъртта за мен ще е равнозначно на смърт.

- Тази смърт може само да те приближи към темата -рече старецът.

- Майстор те прави непреживяната тема, а не онази, която сме преживели.

- Тогава майсторлъкът и смъртта би трябвало да се запознаят.

И се впуснаха в изпълнената с многозначност, алегории, каламбури, догадки и алюзии за старите майстори и техните умения изтънчена беседа, както става между уважаващи миниатюристи. Понеже визираха моята особа, аз много внимателно слушах техните спорове, които, зная, ужасно биха смутили привилигированите миниатюристи в нашето кафене. Само че по някое време нещата опряха до тук:

- Кое е мерилото за таланта на миниатюриста - да рисува изящно като старите майстори или да претвори нова, непозната досега тема? - попита даровитият, умен миниатюрист с красиви очи. Беше предпазлив, понеже знаеше отговора на този въпрос.

- Венецианците измерват силата на художника по умението му да открива теми и стилове - рече настоятелно старецът.

- Венецианците умират като венецианци - отвърна миниатюристът, който щеше да ме рисува.

- Но смъртта е еднаква при всекиго - рече старецът.

- Легендата и миниатюрата разкриват не приликата, а различието - каза умният миниатюрист. - Миниатюристът се превръща в майстор, когато започне да рисува различните легенди еднакво.

Сетне се отвори дума за смъртта на венецианеца и на мюсюлманина, за Азраил [93] Ангел на смъртта (библейският архангел Михаил), който се явява, за да вземе душата на умиращия. - (Бел. прев.) и за други ангели и че те не бива да бъдат обърквани с рисуваните от неверниците. В този момент младият миниатюрист, който щеше да ме рисува, ме видя с красивите си очи в нашето кафене и се притесни от помпозните фрази - ръцете направо го засърбяха, копнееше да ме нарисува, ама не познаваше моя образ.