Орхан Памук - Името ми е червен

Когато усетил, че с това увлечение по портрета може окончателно да изгуби интереса си към фантастичната и вечна ислямска живопис на старите хератски майстори, той направо се стреснал.

- Там сякаш изпитвах желание да се почувствам друг, различен, уникален - призна ми той.

Усещал как това силно и магнетично желание го притегля към нещо страшно - така дяволът неудържимо ни дърпа към греха.

- Това, как да го кажа, бе някакво греховно желание, нещо като да се величаеш пред самия Аллах, да се възприемеш като нещо значимо, сякаш си в центъра на вселената - рече.

После му хрумнало - а защо да не пренасочи тая необяснима магнетичност, превърнала се в ръцете на франкските майстори в горделива детинска игра, към тежненията на Великия ни Падишах, да я използва в услуга на една справедлива, всевъздействаща кауза, в услуга на вярата ни?

И тогава възникнала идеята за изготвянето на книга, изпълнена с рисунки на Падишаха ни и на всичко, което може да го представи. Ала когато завърналият се в Истанбул Лелин разказал на Негово величество Падишаха ни, че франкският маниер на рисуване има невероятно въздействие, Първоначално той му се опълчил.

- Съществена е историята - казал той. - Хубавата рисунка допълва историята с изящество. Рисунка, която не допълва дадена история, в края на краищата се превръща във фетиш. И понеже никой не хваща вяра на една несъществуваща история, започваме да вярваме в рисунката. Което, без да обиждаме нашите пророци, напомня отколешната почит към идолите в Кааба [88] Храмът в Мека, в който се намира „ черният камък“, низпослан от Аллах, в чиято посока се обръщат мюсюлманите при молитва.- (Бел. прев.) . Как, кажи ми, ще пресъздадеш, например, този карамфил, ако той не е част от историята, или пък, да кажем, това нахално джудже?

- Като покажа красотата на този карамфил и неговата несравнимост.

- И после, композирайки страницата, в центъра на света ли ще го поставиш?

- Направо си глътнах езика - призна ми Лелин, - като видях докъде могат да ме докарат мислите, изразени от Падишаха ни.

Разбирах го - боял се е да не излезе, че нещо друго, освен замисълът на Аллах е достойно да бъде поставено в центъра на вселената, тоест, на листа.

- След това пък - продължил Падишахът ни, потвърждавайки страховете на Лелин, - ще поставиш в центъра на рисунката едно джудже и ще поискаш да я окачиш на стената. Но рисунка не се окачва на стената. Защото независимо от целта ни, след време ще почнем да й се кланяме. Както го правят неверниците. Ако можеше, подобно на тях, да повярвам, че светият Иса [89] Иса - Иисус Христос. - (Бел. прев.) , да пази Господ, е самият Аллах, че Аллах може да бъде видян на земята, дори да се прояви в някой човек, тогава вероятно бих приел на стената да бъде окачван човешки образ. Нали схващаш, че в края на краищата неусетно ще започнем да боготворим окачената на стената рисунка.

- Толкова добре го разбирах - каза моят Лелин. - И тъкмо понеже го разбирах, се уплаших от еднопосочността на нашите мисли.

- Ето защо няма да се съглася моят лик да се окачва върху стената - казал Падишахът ни.

- А всъщност толкова му се искаше - прошепна моят Лелин със сатанинска усмивка.

Сега беше мой ред да се уплаша.

- Желая обаче да ме нарисуват във франкски стил -казал Падишахът ни. - Тази рисунка трябва да бъде скрита сред страниците на някоя книга. Каква - ти ще ми кажеш.

- Смаях се, възхитих се - призна си моят Лелин и отново върху лицето му кацна оная сатанинска усмивка, заради която си помислих, че за миг се е превърнал в друг човек.

- Падишахът ми заповяда веднага да се захвана с книгата. От щастие ми се зави свят. Заповяда да я подготвя като подарък за венецианския дож, при когото щял да ме изпрати отново. Искаше книгата да бъде завършена по случай хилядагодишнината от началото на хиджра и да се превърне в свидетелство на победоносната сила на ислямските халифи [90] Халиф - глава на мюсюлманска община, наместник на Пророк Мохамед. Първите четирима халифи са най-приближените хора на Мохамед, обявени са за „праведни халифи",- (Бел. прев.) и на Великия ни Падишах. А за да не се разгласи намерението за постигане на разбирателство с венецианците, пък и за да не се разрази завистта в придворната работилница, ми нареди да подготвя книгата тайно, в дома си. И аз щастливо и тайно се захванах с рисунките.

И така, в петък сутринта заобяснявах на Кара какво ще представлява книгата, в която Падишахът ни ще е изобразен по франкски маниер. Започнах с това как разказах оная история на Падишаха ни и как го убедих да бъде изработена книгата. Тайното ми намерение обаче бе да ангажирам Кара с написването на текстовете към рисунките, с които така и не успях да се занимая.