Орхан Памук - Името ми е червен

Като ме няма обаче, кое би отличавало даровития от бездарния миниатюрист? Миниатюристите ще почнат да се трепят, докато напълно изчезнат от света и по тая причина аз не изчезнах, а се наместих в кесията на най-талантливия, на най-проницателния.

Ако сте по-добър миниатюрист от него, ще ме спечелите.

Знае ли бащата на Шекюре за писмата, които си разменихме? Съдейки по писмото й - писано сякаш от наплашено от баща си момиче, - май изобщо не е ставало дума за мен, макар това да са само предположения. Тревожеха ме и лукавството в погледа на Естер, и загадъчното появяване на Шекюре на прозореца, и решимостта на Лелин да ме изпрати при миниатюристите, и впечатлението ми за пълната му безпомощност, когато ме покани тая сутрин да дойда у тях.

Настани се срещу мен и веднага заразказва за портретите, които видял във Венеция. Като посланик на Падишаха ни, Покровител на света, имал възможност да посети много дворци, богаташки къщи и църкви. Видял там сума ти портрети, с дни се взирал в безброя от лица, нарисувани на опънати върху летви платна - окачвали ги в рамки по стените.

- И всяко лице е различно, неповторимо, едно с едно не си приличат! - рече той.

Бил направо опиянен от многообразието им, от багрите, от изражението на твърдост и спокойствие, от мекотата на светлината, падаща върху тях, от изразителността на погледите.

- Това там е нещо като епидемия - всички си поръчват портрети - каза той. - Цяла Венеция го прави. Притежаващите пари и власт си поръчват портрети като свидетелство за своя стил на живот, като спомен, като символ на богатството, властта и могъществото си. За да останат навеки там, пред нас, за да напомнят, че са съществували, за да демонстрират, че всеки е уникален.

И макар че когато изтъкваше завистта, славолюбието и алчността на венецианците, съзнателно подбираше по-пренебрежителни изрази, отвореше ли дума за портретите им, лицето му се оживяваше и озаряваше като на дете, припомнило си нещо прекрасно.

- Богаташи, принцове, цели знатни фамилии при всеки удобен случай искаха да бъдат изографисвани, а покровителството на живописта бе взело епидемични размери - тия неверници настояваха образите им да се вписват дори по църковните стени в различни сцени от Новия завет или от религиозните притчи. Гледаш, например, фреска, изобразяваща полагането на архидякон Стефан в гроба, и сред оплакващите го, моля ти се, забелязваш принца, който до преди малко ти е показвал картините си в двореца, хвалейки се с тях непринудено и щастливо. Сетне на стенопис, който изобразява изцелението на болните от апостол Петър, откриваш редом с гърчещите се от мъки страдалци брата на собственика на изящната къща - по-як и от бик - и се слисваш. На следващия ден, съзерцавайки картина за възкресението на мъртвите, зърваш сред тях съседа си по трапеза, дето само преди минута е нагъвал като последен лакомник.

- Някои са я докарали дотам - ужасено рече моят Лелин, сякаш говореше за сатанинските изкушения, - че са готови да ги изобразят, примерно, като лакея, пълнещ чашите на гостите с питиета, като грубияна, замерящ с камъни прелюбодейката, че и дори на мястото на убиеца с окървавени ръце, само и само да ги има в картината.

- То е същото като в книгите с древни персийски легенди - вметнах аз, правейки се, че не разбирам, - виждаме в тях шах Исмаил на престола. Или в миниатюрите към легендата „Хосроу и Ширин“ - там пък присъства Тимур, управлявал доста по-късно.

Шумоли ли се някъде из къщата?

- Ама франкските картини сякаш са правени, за да ни смутят - каза след малко Лелин. - Макар че нас не могат да ни смутят властта и богатството на техните поръчители. Сякаш се опитват да ни внушат, че пребиваването на този свят е нещо особено и загадъчно. Мъчат се да ни слисат с образите си, сякаш, видите ли, това са загадъчни създания с уникални лица, очи, пози и одежди със задължителни светлосенки във всяка гънка.

И ми разправи как веднъж се изгубил из многобройните стаи в едно богато имение край езерото Комо, в които страстен колекционер бил наредил великолепни портрети на най-бележитите личности от франкската история -крале, кардинали, войници, поети.

- Гостоприемният ми домакин - каза Лелин - гордо ме развеждаше из стаите и по някое време, по моя молба, ме остави да продължа огледа сам. Тия важни гяурски особи се превръщат в личности, завладяващи все повече света, само защото са претворени в портрети, в които изглеждат като живи, някои направо ме изпиваха с поглед. С очите си го видях. Толкова омагьосващи, толкова неповторими бяха тия портрети, че сред тях внезапно се усещах нищожен, направо безпомощен. Като че ли и аз, ако бях нарисуван в техния стил, бих проумял смисъла на своето съществуване.