Орхан Памук - Името ми е червен

Спрях насред свечерената заснежена улица, изоставила връщащите се по домовете си деца, бащи, включително и мен, на джиновете, феите, разбойниците и крадците, на тъгата, укрита в заснежените дървеса. Там, в края на улицата, в двуетажната, внушителна къща на Лелин ефенди живее най-прекрасната жена на света, бях я зърнал само за миг през клоните на кестените, сега оголели. Аз обаче не желая да си губя ума.

Аз съм османски султански алтън от двайсет и два карата. Връз мен е прочутата тугра на Негово величество Падишаха ни, Покровителят на света. Тук, в това приятно, но тъжно след погребението кафене, Щъркела, един от най-големите майстори на Падишаха ни, ме изрисува набърже в полунощ и така и не успя да ме позлати, но вие вече се досещате как изглеждам. Изображението ми виси в кафенето, а самият аз съм в кесията на Щъркела. Той се изправя, измъква ме от кесията и ме показва. Е, добре дошли, майстори и гости. От моя блясък очите ви се уголемяват, бликът от лампата върху мен ви омайва и вие завиждате на моя последен стопанин - Щъркела. Прави сте - няма друга мярка за таланта на миниатюриста, освен мене.

За последните три месеца майстор Щъркела бе спечелил точно четирийсет и седем алтъна, все мои двойници. До един сме в кесията му, Щъркела не ни крие от никого, знае, че в цял Истанбул няма миниатюрист, спечелил повече от него. Горд съм, че миниатюристите ме приеха за мерило и туриха край на безсмислените си спорове. По-рано, още докато привикваха с кафето, наивните миниатюристи, неприемащи нашите възгледи, вечер се дърлеха непрекъснато - не, ти си по-даровит, не, аз съм истинският талант, аз най-хубаво рисувам дърво, никой не прави по-добре от мене листата, - и се пердашеха до кръв, та чак си избиваха зъбите. Сега над всичко властва моята логика, тя придава благовидна хармония в делата на придворната работилница, дори отчита най-точно заслужената представителност на старите хератски майстори.

Нека ви изредя нещата, които бихте могли да размените срещу хармонията и представителността в тая логика, сиреч - срещу мен: един крак, или с други думи - една петдесета част от млада и хубава наложница; чудесно бръснарско огледало от орех с кокалена рамка; ракла за деветдесет акчета със сребърен обков и изрисувано слънце, гладко боядисана отвътре и с подвижно чекмедже; сто и двайсет пресни самуна; гробищен парцел за трима плюс носилката; сребърен амулет; една десета част от кон; бедрата на стара, дебела робиня; малаче; две фини китайски чинии; месечната заплата на по-голяма част от персийските миниатюристи като табризеца Дервиш Мехмед в придворната работилница на Падишаха ни; десет стомни Панайотово вино; ловен сокол с клетката му; цял райски час с едно от най-прочутите момчета - Махмуд - и какво ли още не, чието изброяване няма край.

Преди да пристигна тук, цели десет години прекарах в един мръсен чорап на беден обущарски чирак. Всяка вечер горкият чирак заспиваше в постелята си, изреждайки безбройните неща, с които би се сдобил чрез мене. Галещите ухото ми като приспивна песен стихове на тая поема разкриваха, че няма дупка, в която парата не се е свирала.

Казах „дупка“, та се сетих и друго. Ако ви разкажа премеждията си, преди да стигна дотук, би се получил цял многотомник. Ще споделя с вас една тайна, ама нека си остане между нас, не я разкривайте никому, за да не се засегне моят стопанин Щъркела. Обещавате ли?

Добре. Ето. Аз не съм истински османски султански алтън от двайсет и два карата, излязъл от чемберлиташската монетарница. Фалшив съм. Направен съм във Венеция от злато с най-ниска проба, след което ме пратиха тук, за да мина за османски алтън. Благодаря ви, че проявявате разбиране.

Във венецианската монетарница научих, че тая работа си продължава от години. Алтъните с ниско съдържание на злато, разпространявани от венецианските неверници на Изток, доскоро бяха от същата монетарница, в която са секли и своите дукати. Според многоуважаемата османска логика важното е какво е написано върху тях и толкоз - щом е написано, значи е вярно, тъй че никой не гледаше колко злато съдържа дукатът и фалшивите венециански алтъни заляха Истанбул. По-късно, научавайки, че фалшивите пари с малко злато и повече мед са по-твърди, почнаха да ги пробват на зъб. Пламне в теб, примерно, огънят на любовта, отскочиш до най-големия красавец Махмуд, в когото е влюбен целият свят, и той преди да налапа оная ти работа, първо захапва със зъби парата, казва ти, че е фалшива и вместо за цял час, те отвежда в Райските селения само за половин. Съзирайки трагичния крах на своята монета, венецианският неверник си рекъл - бе я по-добре да изработя аз фалшификат на османския алтън, така никой няма да се усети.