Орхан Памук - Името ми е червен

Но приемам, че моето по-специално положение се дължеше и на друго. Защото като се назоваваме с прозвищата, дадени ни с любов от Майстор Осман и възприети с удоволствие от Лелин ефенди, аз съвсем не желая да разкриете кой съм - Пеперудата, Маслината или Щъркела. Разкриете ли ме, няма как, незабавно ще ме хвърлите в лапите на инквизиторите на Главния бостанджъ [82] Висш чиновник, който освен за корпуса на градинарите в двореца е отговарял и за увеселенията, надзиравал е бреговете на Златния рог, Босфора и Мраморно море край столицата, а така също като съдебен служител е ръководел екзекуциите на висши сановници, извършвани в двореца. - (Бел. прев.) .

Затова няма да ви изказвам всичко, което си мисля. Макар че и когато мисля наум, забелязвам как бдително проследявате мисълта ми. Не бих си позволил издайнически гняв или каквато и да е издайническа дреболия. И дори когато разказвах трите си алегории, наречени „Елиф“, „Бе“ и „Джим“, аз не изпусках от очи вашия поглед.

Хилядократно пресъздаваните от мен воини, влюбени, принцове и легендарни герои са обърнати с част от себе си към нарисуваното там, към враговете, с които се сражават в ония легендарни времена, към вкопчилите се дракони, към красавиците, облени в сълзи. Същевременно, с друга своя част са обърнати и към любителите на живописта, съзерцаващи чудната рисунка. Ако притежавах самобитност и стил в рисуването, те щяха да прозират не само в торбите ми, а и в моето престъпление, дори в речта ми! Ха опитайте сега да разкриете самоличността ми по цвета на моите думи!

Мисля си, че само ако ме разкриете, душата на нещастния Финяга ефенди ще намери покой. Сега, под дърветата с разчуруликали се птички гледам златните води на Златния рог и куполите на Истанбул, и докато си казвам за кой ли път колко хубаво нещо е животът, там хвърлят с лопатите пръст върху него. Напоследък, откак се сдуши с хората на ерзурумския ваиз със сключени вежди, горкият Финяга ефенди взе да ме недолюбва, ала през всичките двайсет и пет години, в които работехме книгите за Падишаха ни имаше и време, в което бяхме близки. Сприятелихме се преди двайсет години - тогава правехме едно „Шахнаме“ за покойния баща на Падишаха ни, но най се сближихме, докато рисувахме осемте страници за „Диван“ [83] Диван - в случая - събрани стихове на някой поет, разположени според азбучния ред на римите. В Османската империя Диван означава и Държавен съвет. - (Бел. прев.) на Фузули [84] Мухаммад Сулеймаи Фузули (1494-1556) - персийски поет. - (Бел. прев.) . Една лятна привечер над нас лудешки прехвърчаха лястовички и в тази предразполагаща атмосфера аз слушах как ми чете стихове от „Диван“ на Фузули - бях се отбил, за да стана съпричастен с неговите справедливи, но нелогични изисквания (миниатюристът трябва да усеща с душата си текста, който рисува). От нея нощ ми остана стихът: „Аз не съм аз, аз, както казах, си винаги ти.“ Питах се - тоя стих дали би могъл да се нарисува?

Като научих, че тялото му е намерено, изтичах у тях и потъналата в сняг градинка, дето някога си четяхме стихове, ми се стори доста по-малка, както става с всички градини, които отново виждаме подир време. Домът му - и той така.

От страничната стая долитаха все по-извисяващите се, сякаш в надпревара, вайкания на оплаквачките. Изслушах внимателно разказа на по-големия брат: Лицето на горкия ни брат Финяга ефенди беше обезобразено, главата му -смазана. Когато след четири дни го измъкнали от кладенеца, братята му не могли да го познаят, довели от къщи нещастната му жена Калбие и в нощния мрак тя едва разпознала трудно опознаваемото тяло по раздраните дрехи. Представих си сцената с търговците мадянити [85] Библейските мадиамци - пустинни номади, свързани с Авраам чрез сипа му Мадиам. - (Бел. прев.) , които вадят от кладенеца Юсуф, хвърлен там от завистливите си братя. Харесваше ми да рисувам тази сцена от „Юсуф и Зулейха“ [86] Тази поема с библейско-кораничен сюжет, в чиято основа е залегнала легендата за Йосиф (Юсуф), се приписва на Фердоуси. - (Бел. прев.) , защото напомня, че най-неудържимото житейско чувство е братската завист.

За миг настъпи тишина, усетих, че ме наблюдават. Да заплача ли? Ала се загледах в Кара. Това подло създание следи всички ни, опитвайки се да ни внуши, че е пратен от Лелин ефенди сред миниатюристите, за да разнищи историята.

- Кой би могъл да извърши такава низост? - провикна се по-големият брат. - Кой мерзавец уби безжалостно брат ни, дето и на мравката сторваше път?