Орхан Памук - Името ми е червен

Да отбележа и странния факт: Когато прави картина, венецианският неверник сякаш не рисува, а изобразява действителни неща. Когато обаче изработва пара, не я прави истинска, а фалшива.

Настанени в железни сандъци, ние се качихме на корабите и люлеейки се върху вълните, пристигнахме от Венеция в Истанбул. Самият аз се озовах във вонящата на чесън уста на майстора от един сарафски дюкян. Почакахме малко и ето, пристига глуповат селянин, иска да развали алтъна си. Хитрият майстор-сараф му вика: „Първо трябва да проверя дали алтъна ти не е фалшив, я дай да го захапя.“ Грабва го от селяка и го мята в устата си.

Срещаме се с него в устата и гледам - истински османски алтън, султански. Сред вонята на чесън той също ме зяпва и вика: „Ти си фалшификат.“ Така е, ама понеже се засегнах от надменността му, го преметнах. Отвърнах му: „Истинският фалшификат си ти.“

Междувременно глуповатият селянин почва да се хвали: „Моят алтън не може да е фалшив. Преди двайсет години го зарових в земята, а тогава нямаше такива безсрамия.“

Бях любопитен какво ще се случи - сарафът измъкна от устата си мен, а не алтъна на селяка и вика: „Взимай си го, хич не ми е нужен твоя алтън, фалшифициран от подлите венециански неверници. Не те ли е срам?“ - укорява той глуповатия селянин. И оня, хъката-мъката, взима си ме и тръгва. Сетне, чувайки подобни отговори и от други сарафи, се разстройва жестоко и понеже съм алтън с ниска проба злато, получава за мен деветдесет акчета. Та така започнаха моите седемгодишни митарства.

С гордост ще ви разкажа как си прекарах по-голямата част от времето в Истанбул, обикаляйки от кесия в кесия, от пояс в джоб, както се полага на една умна пара. Не че не се осъществи кошмара ми с години да кисна заровен под камък в една градина, на дъното на стомна, но подобни притеснителни периоди не бяха дълги. Тия, които ме взимаха в ръцете си, откриеха ли, че съм фалшив, бързаха да се отърват от мене. Така и не срещнах идиот, който да предупреди купувача, че съм фалшив. Но незабелязалите, че съм фалшив и наивно отброили за мен сто и двайсет акчета, щом откриеха измамата, мигом гледаха да измамят други докато се отърват от мен, непрестанно се вайкаха, преживявайки яростни, трагични, жестоки кризи. И както са в криза, макар многократно да са опитвали да излъжат някого другиго (ама в бързината и в яда си все не смогваха), когато най-сетне успеят да се отърват от мене, най-искрено обругават човека, дето ги е измамил и го наричат „безсрамник“!“.

През последните седем години в Истанбул преминах през ръцете на петстотин и шейсет човека, няма къща, дюкян, чаршия, джамия, църква, синагога, в която да не съм влизал. При тия ми обиколки върху мен се изсипаха купища клевети, измислици и лъжи, много повече, отколкото си представях. Бях непрестанно упрекван, че друга стойност, освен мен - алтъна - не била останала, че съм бил безжалостен, че съм бил сляп и, колко било жалко, че светът се градял единствено върху мене, че мога всичко да купя и да продам, че парата е мръсна, пошла и безсрамна. А тия, дето разбираха, че съм фалшив, се държаха къде-къде по-яростно и бълваха още по-отвратителни неща срещу мене. Колкото повече спадаше реалната ми стойност, толкова повече метафоричната ми стойност нарастваше. Ала независимо от всички безжалостни метафори и необосновани интриги, повечето хора ме обичат страстно и от сърце. А подобна радушна, дори пламенна любов, според мен ни е жизнено необходима във времена, лишени от обич.

Обходих всяко кътче на Истанбул - улица подир улица, квартал подир квартал. Опознах ръцете на евреите и абхазците, на арабите и мегрелите. Веднъж напуснах Истанбул в кесията на един ходжа от Едирне, тръгнал за Маниса. Разбойници препречиха пътя ни, провиквайки се отдалече: „Парите или живота!“ и нещастният ходжа къде да ни скрие в бързината - напъха ни от уплах в задния си отвор. Тук смърдеше доста по-гадно, отколкото във вонящата на чесън уста на сарафа, а и бе по-неспокойно. Ала след малко стана и по-ужасно, защото разбойниците вместо „Парите или живота!“, завикаха „Честта или живота!“ и се изредиха на ходжата. Да не ви разправям какво изживях в оня отвор. По тая причина предпочитам да не се отдалечавам много-много от Истанбул!

В Истанбул се усещам обичан. Девойки ме целуват, сякаш съм мъжът на мечтите им, крият ме в кадифени кесии, под възглавници, между едри гърди, в долни гащи, като в съня си дори проверяват дали още съм там. Бил съм в кой ли не ъгъл на огнището в банята, в ботуш, на дъното на стъкленица във фантастично ухаещ дюкян за аромати, в тайното джобче, пришито от някакъв готвач към чувала с леща. Пропътувах цял Истанбул в скришните гънки на колани от камилска кожа, хастари от египетска пъстра коприна, обувки, подплатени със сукно, пъстри шалвари. Часовникарят Петро ме притули в стенен часовник, гръцки бакалин - в овчето сирене; между печати, скъпоценности и ключове, увити в парче сукно бях укриван в кюнци, печки, под дограмата на прозорец, в грубата слама на миндерлъци, из дъната на долапи и ракли. Видях мъже, които се надигаха от софрата, за да проверят дали все още съм в тайника, жени, които без всякаква нужда ме смучеха като бонбон, деца, които ме пъхаха в ноздрите си и ме миришеха, старци с единия крак вече в гроба, които нямаха мира, докато не ме извадят от кожената кесия поне седем пъти на ден. Имаше една чистница черкезка, та тя, след като цял ден триеше и миеше къщата, ни измъкваше един по един от кесията и ни търкаше с четка. Едноок сараф все ни редеше на кулички, дъхащ на орлови нокти хамалин и семейството му ни съзерцаваха, сякаш сме панорамна гледка, един илюминатор, който не е вече между нас - не е нужно да споменавам името му, - вечер не спираше да ни подрежда в най-различни редички. Разхождах се с махагонови лодки, посещавах дворци, пъхаха ме в книги хератска направа, в токовете на обувки, ухаещи на роза, под конски покривала. Минах през стотици ръце - мръсни, космати, дебели, мазни, треперещи, старчески. Прониквах се от мириса на смъркащи опиум хора, на свещоливници, на чирози, на цялата истанбулска пот. Подир всички тия преживявания и митарства, един гнусен разбойник, заклал и обрал жертвата си, ме прибра в кесията си, отведе ме в злощастния си дом и се изплю върху мене: „Всичко е заради тебе!“ Това толкова ме огорчи, че ми се прииска да ме няма.