Орхан Памук - Името ми е червен

- Какво четеш, мамо?

Така де, преди малко ви казах, че не съм препрочела писмата, които донесе Естер, но излъгах. Тъкмо ги препрочитах. Тоз път обаче ги сгънах, скрих ги в пазвата си, а на Орхан казах:

- Ела при мен да те гушна - дойде. - Олеле, колко тежък си станал, колко си голям - казах и го целунах. - Съвсем си премръзнал.

- Колко си топла, мамо - рече той и опря гръбче в гърдите ми.

И двамата изпитвахме задоволство да седим прегърнати, без да продумваме. Помирисах вратлето му, целунах го. Притиснах го по-силно. Останахме задълго безмълвни.

- Гъдел ме е - каза след малко той.

- Кажи ми - запитах сериозно, - ако се появи сега властелинът на джиновете и те запита кое е най-голямото ти желание, какво ще кажеш?

- Искам Шевкет да не живее с нас.

- Друго какво искаш? Искаш ли да си имаш баща?

- Не. Като порасна, ще се оженя за тебе.

Помислих си - няма лошо в това, че старееш, че погрозняваш, че си оставаш вдовица, и то бедна. Лошо е, когато няма кой да те ревнува. Отместих от скута си позатопленото телце на Орхан и отидох при баща си, обзета от мисълта, че жена като мен, с толкова лоша душа, задължително трябва да се омъжи за добър човек.

- Когато Всемилостивият Падишах види завършена книгата, ще ви възнагради - казах аз. - Пак ще идете до Венеция.

- Знам ли - отвърна баща ми. - Това престъпление ме уплаши. Враговете ни явно набират сили.

- Окуражава ги и моето двусмислено положение, то предизвиква грешни тълкувания и напразни надежди.

- Как така?

- Ще трябва скоро да се омъжа.

- Какво? За кого? Та нали си омъжена. Това пък откъде го взе? Иска ли те някой? Дори и да се намери някой разумен и настойчив кандидат - каза разумно моят баща, - хич не мисли, че лесно ще го харесаме - и сетне описа накратко злочестата ми съдба: - Знаеш, че за да се омъжиш, трябва да разрешим сериозни проблеми. - И подир дълго мълчание добави: - Миличка, нима искаш да ме напуснеш?

- Снощи сънувах, че мъжът ми е умрял. Но изобщо не се разревах, както би сторила всяка, сънувала подобно нещо.

- Сънят трябва да се тълкува така, както посветеният тълкува рисунката.

- Намирате ли за подходящо да ви разкажа съня си?

За миг се възцари тишина и двамата се усмихнахме един другиму като мъдреци, успели за миг да прозрат всички поуки от изреченото.

- Мога да разтълкувам съня ти и да повярвам, че мъжът ти е мъртъв, ала свекър ти, девер ти и кадията, който е задължен да се вслушва в тях, отново ще настояват за доказателства.

- Минаха две години, откак си дойдох у дома с децата, и свекър ми и девер ми така и не успяха да ме върнат.

- Защото прекрасно съзнават, че това си носи и своите главоболия - отвърна баща ми. - Ама не ги устройва и да се разведеш.

- Да бяхме последователи на Малик [75] Малик ибн Анас (713-795) - основател на така наречената "Мединска школа", теоретик на правото. - (Бел.прев.) или на Ханбал [76] Ахмад ибн Ханбал (780-855) - признат за един от най-значимите систематизатори на традиционното вероучение. - (Бел. прев.) , кадията отдавна да ми е дал развод и да ми е подсигурил издръжка, понеже са минали четири години. Но тъй като ние по волята на Аллах сме ханифии [77] Последователи на мюсюлманска школа, основана от Мухаммад ибн Ханифа (637-700) - син на Али. Според ханифиите Корана е източник на истината изцяло и без всякакви уговорки.- (Бел. прев.) , не можем да го сторим.

- Само не ми говори за юскюдарския заместник-кадия, тоя шафии [78] Последователи на школа, носеща името на своя създател Мухаммад ибн Идрис Шафии (767-819). Първи анализира четирите основи на правото и синтезира вижданията на Ханифа и Малик, като търси компромисен път между стриктното следване на традицията и независимото логично съждение. - (Бел. прев.) . Такива като него са пълен боклук.

- Всички истанбулчанки с мъже, изчезнали през войната, пращали при него свидетели, та да ги разведе. И понеже е шафии, веднага им давал развод, без да го интересува дали е изчезнал съпругът ти, откога е изчезнал, дали имаш проблеми с прехраната си и какви са ти свидетелите.

- Кой ти натъпка главата с тия работи, дъще? Кой ти е взел акъла?

- Дори и да има мъж, който да ми вземе акъла след развода, ще го посочите, естествено, вие и аз покорно ще приема вашия избор.

Сблъсквайки се с лукавството на дъщеря си, моят лукав баща запримигва. Баща ми всъщност примигваше само по три повода: 1. Когато бе притеснен и умът му трескаво изобретяваше някое лукавство. 2. Когато просто му се плачеше от безнадеждност и мъка. 3. Когато от притеснение лукаво смесваше първия и втория повод, за да създаде впечатлението, че след малко ще се разплаче ог мъка.