Орхан Памук - Името ми е червен

Къщата бе толкова мрачна и скръбна, че като излязох на студа, ми се стори, че е станало по-топло. Слънце огря лицето ми. Искаше ми се Шекюре да бъде щастлива. Не забравях обаче и тоя нещастник във влажната, студена и мрачна къща. Нямах никакви намерения, ала внезапно ми се прищя да се отбия на чаршията при търговците на подправки в Лялели - мислех, че ще се поотпусна сред ароматите на канела, шафран и черен пипер, ама се оказа, че съм се лъгала.

Шекюре взе и двете писма, ала първо попита за Кара. Казах й, че любовният пожар го е овладял изцяло и безжалостно - това й хареса.

- Всички, дори жените, дето не излизат от къщи, се вълнуват защо са убили горкия Финяга ефенди - смених темата аз.

- Хайрие, направи халва и я занеси на Калбие, жената на горкия Финяга ефенди - нареди Шекюре.

- На погребението щели да идат всички ерзурумци, сума ги хора щели да идат - вметнах аз. - Близките му се заканили, че кръвта на майстора нямало да остане неотмъстена.

Ала Шекюре вече четеше писмото на Кара. Взирах се внимателно и ядно в лицето й. Тая жена беше с такъв житейски опит, че успяваше да контролира дори отражението на страстите си върху лицето. Усетих как й харесва моето мълчание, докато чете писмото - приемаше го като потвърждение, че и аз отчитам колко значимо е писмото на Кара. И за да доставя удоволствие на Шекюре, която ми се усмихна след като приключи с четенето, насилих се да попитам:

- Какво пише?

- Влюбен е в мене... както в детството.

- И какво мислиш?

- Аз съм омъжена. Чакам мъжа си.

Обратно на вашите предположения, трябва да ви кажа, че тая лъжа не ме ядоса, дори ме успокои, особено когато се поинтересува от моето мнение. Пренасям писма, давам житейски съвети на много девойки и жени и когато те са отзивчиви като Шекюре, това хем улеснява моята работа, хем тяхната работа напредва, някои по този начин щяха да се сдобият и с по-подходящи съпрузи.

- А другият какво пише?

- Сега не ми се чете писмото на Хасан. Той знае ли, че Кара се е върнал в Истанбул?

- И представа си няма.

- С Хасан говорите ли си? - попита красавицата с широко отворени черни очи.

- Говорим си, заради тебе.

- И как е той?

- Измъчва се. Обича те безумно. Дори да склониш да дадеш сърцето си другиму, пак трудно ще се отървеш от него. Това, че му прие писмата, му вдъхна сума ти надежди. Трябва да се пазиш от него. Защото се готви не само да те върне в дома си, но и да се ожени за тебе, след като се установи смъртта на брат му -усмихнах се, та белким последните ми думи позамажат заплахата и не ме възприеме като говорителка на оня нещастник.

- Другият какво каза? - поинтересува се тя, ала май и самата не знаеше за кого точно пита.

- Миниатюристът ли?

- Много съм объркана - неочаквано призна тя, сякаш се боеше от мислите си. - Струва ми се, че всичко се обърква все повече и повече. Баща ми остарява. Какво ще стане с нас, с тези сирачета? Предчувствам как над нас е надвиснало злото, дяволът ни готви нещо злокобно. Моля те, Естер, кажи ми нещо хубаво.

- Не се притеснявай, душице - отвърнах развълнувано. -Ти наистина си много умна, красива си. Един ден ще лежиш в постелята, прегърнала чаровен мъж и напук на всякакви притеснения, ще бъдеш щастлива. Чета го в очите ти.

Душата ми така преля от обич, че чак ми се насълзиха очите.

- Добре, де, ама кой ще е този мъж?

- Твоето умно сърце не ти ли подсказва кой е?

- Нещастна съм, понеже не мога да чуя какво ми нашепва сърцето.

Млъкнахме. Помислих си, че Шекюре може би изобщо не ми вярва, че прикрива умело недоверието си, за да ме принуди да говоря, че се самосъжалява. Щом разбрах, че сега няма да отговаря на писмата, повторих и на нея туй, дето казвах на всичките си щерки, па дори и на кривогледите. Завързах бохчата, излязох на двора и изчезнах.

„Ако си отваряш на четири красивите очи, нищо лошо няма да ти се случи, душичко, не се притеснявай.“

По-рано, при всяко идване на търговката Естер си въобразявах, че някой влюбен мъж се е престрашил да ми пише, а това разтуптява сърцето на жена като мен - умна, красива, възпитана и, разбира се, почтена вдовица. Писмата на обичайните кандидати само ме зареждаха със сила и с търпението да чакам мъжа си. Сега обаче, след всяко тръгване на търговката Естер се усещам все по-объркана и нещастна.

Вслушвах се в звуците на своя свят. В кухнята ври тенджерата, носи се дъх на лимон и лук: Знам, Хайрие вари тиквички. Шевкет и Орхан са на двора, дуелират се със сабите си, боричкат се под нара; дочувам виковете им. В стаята си баща ми не издава звук. Отворих писмото на Хасан, изчетох го и за сетен път се убедих, че в него няма нищо ново за мен. Хасан все повече ме плашеше, поздравих се, че когато бяхме под една стряха, се противопоставих на мераците му да ме вземе в прегръдките си. Сетне изчетох писмото на Кара -държах го, сякаш бе нещо крехко, сякаш всеки миг можеше да се счупи; обърках се окончателно. Не препрочетох писмата; слънцето се показа и си рекох: Ако бях се пъхнала някоя нощ в постелята на Хасан и се бях любила с него, никой освен Аллах не би забелязал. Прилича на моя изчезнал съпруг, тъй че все тая. Понякога ми щукват подобни нелепи и странни мисли. Усетих как изгрялото слънце затопля цялото ми тяло - кожата ми, шията, дори зърната на гърдите. Докато слънцето ме връхлиташе, в стаята неочаквано нахълта Орхан.