Орхан Памук - Името ми е червен

Тъй като покойният султан Сюлейман Кануни държал най-много на калиграфите, пренебрегваните тогава миниатюристи разправяли една история, доказваща, че рисуването е по-важно от калиграфията - аз ще ви я разкажа, а внимателният слушател ще се досети, че историята е по-скоро за слепотата и паметта. След смъртта на Тимур, Повелител на света, синовете и внуците му захванали безжалостни войни помежду си; първото нещо, с което се нагърбвали в завладените градове било изсичането на монети с техните имена и четенето на хутбе [70] Проповед, произнасяна в петък или по празниците. - (Бел. прев.) в джамията, второто нещо - книгите, попаднали в ръцете им, били накъсвани, изписвали се нови посвещения, възхваляващи ги като владетели на света, размествали се страниците, подвързвали се наново, та който види книгата на новия владетел, да повярва, че тъкмо той е повелител на света. Единият от тях - Абдуллатиф, син на Улуг бей, внук на Тимур, превземайки Херат, мълниеносно организирал миниатюристите, калиграфите и подвързвачите да направят книга в чест на баща му и така ги пришпорил, че те объркали и миниатюрите, и текста от предишните книги. Без да гледат кое към коя книга се отнася, те надве-натри подвързали всичко в сборници; но понеже подобно нещо не прилягало на Улуг бей, ценител на миниатюрата, синът му сбрал всички миниатюристи на Херат и наредил да му разкажат историите, та да се спази хронологията на рисунките. Всеки обаче разправял своя си версия и нещата още повече се оплели. Тогава издирили последния жив възрастен майстор, който, забравен от всички след като увредил зрението си, през последните петдесет и четири години бил изработил повечето от книгите за шаховете и принцовете, управлявали Херат. Настанал истински смут, щом разбрали, че вгледаният в рисунките възрастен майстор е сляп, някои тутакси го взели на подбив, ала старецът пожелал да му доведат ненавършило седем години будно, неграмотно хлапе. Начаса изпълнили молбата му. Възрастният миниатюрист сложил пред момчето рисунка и го помолил да каже какво вижда. Докато момчето разказвало, старият майстор, вперил незрящи очи в небето, слушал напрегнато, сетне отсякъл: „Ескандар прегръща мъртвата Дара от „Шахнаме“ на Фердоуси... Разказ за учителя, влюбен в ученика си от „Голестан“ на Саади [71] Абу Мухаммад Абдаллах Саади (ок. 1210-1292) - персийски поет и философ. -(Бел. прев.) ... Надпреварата между лекарите от „Съкровищницата на тайните“ на Незами...“ Бесни на стария сляп майстор, миниатюристите заповтаряли: „Та нали и ние рекохме същото. Това са най-познатите сцени от най-познатите произведения.“ Слепият и стар майстор наредил да турят пред момчето най-затруднилите ги рисунки и пак напрегнато се заслушал. Сетне, вгледан отново в небето, рекъл: „Отравянето на калиграфите на Хурмуз в „Шахнаме“ от Фердоуси.“ А после: „Пошлата история от „Месневи“ на Мевляна [72] Джеляледдин Руми Мевляна (1207-1272) - турски поет мистик, основал суфийския орден Мевлевия през XIII век в град Коня. - (Бел. прев.) за мъжа, спипал жена си в изневяра сред клоните на крушата и посредствената рисунка към нея“; и така, по разказите на хлапето, без да вижда рисунките, той ги разпознал до една и помогнал за правилната подредба на книгите. Когато самият Улуг бей пристигнал с армията си в Херат, запитал стария миниатюрист каква е тайната му, как тъй се е справил без да вижда, докато зрящите майстор-миниатюристи не смогнали да се оправят. Старият майстор отвърнал: „Понеже съм сляп, паметта ми е силна. И затуй не забравям, припомням си историите чрез думите, а не само чрез въображението.“ Улуг бей отвърнал, че и миниатюристите му знаят същите думи и истории, ала не успели да подредят рисунките. „Защото - рекъл старият миниатюрист, - се вълнуват единствено от своя талант и изкуство, а не знаят, че старите майстори са създавали тия рисунки по волята и паметта на Аллах.“ Тогава Улуг бей попитал как може едно дете да знае това. „Детето не знае - отвърнал старият майстор. - Единствен аз, слепият и стар миниатюрист, знам, че Аллах е сътворил света такъв, какъвто го вижда едно седемгодишно будно дете. Защото Аллах сътвори света първо за да го видим. После ни даде думите. За да споделяме помежду си видяното, да общуваме, а ние пък създадохме от думите истории и рисунки към тези истории. Да рисуваш обаче означава да търсиш паметта на Аллах, да виждаш света, както го вижда той.“

Всеизвестно е, че през един период арабските миниатюристи при изгрев слънце дълго се вглеждали на запад към хоризонта, понеже се опасявали да не ослепеят - страх основателен и вечен за художническото племе, а век по-късно повечето от миниатюристите в Шираз хапвали призори на гладно счукана бадемова ядка и намачкан листец от роза. Пак през тоя период старите исфахански майстори смятали, че причина за слепотата, която ги спохождала един подир друг като епидемия от чума, била директната слънчева светлина и се стараели тя да не стига до работните им дъски, като рисували в най-сумрачното кътче на помещението под светлината на свещниците; майсторите пък от узбекските придворни работилници в Бухара в края на деня промивали очите си с осветена от шейховете вода. Сред всичките тия суеверия работел и ослепяващият миниатюрист Сайид Мирак [73] Представител на хератската школа на миниатюрната живопис от втората половина на XV век. - (Бел. прев.) , учител на великия майстор Бехзад. Според него слепотата не била беда, а последното щастие, с което Аллах дарява миниатюриста, посветил живота си на красотата, сътворена от Всевишния. Защото да рисува, за миниатюриста означава да търси гледката на света такава, каквато я вижда Аллах - подир наситения с труд живот, очите се преуморяват, изтощеният до крайност миниатюрист ослепява и уникалната гледка остава завинаги врязана в паметта му. Сиреч, единствено чрез паметта на ослепелите миниатюристи може да се проумее как Аллах вижда света. Когато тази гледка споходи един възрастен миниатюрист, тоест когато в тъмнината на слепите му очи се появи сътворената от Аллах гледка, ръката му сама пренася върху хартията фантастичната рисунка - тъкмо затова той цял живот е обучавал ръката си. Според летописеца Мирза