Орхан Памук - Името ми е червен

Оказа се, че наминал да поговорим най-приятелски и да види моите работи. Поканих го - да разглежда. Малко преди това бил при Главния миниатюрист майстор Осман, целунал му ръка. Главният Майстор споделил с него велика мисъл: Истинският миниатюрист се оценява по виждането си за слепотата и паметта. Е, разберете и вие какво означава това:

СЛЕПОТАТА И ПАМЕТТА

Било е тъмнина преди рисуването и след рисуването тъмнина ще бъде. Чрез багрите си, чрез умението си и любовта си ние припомняме казаното от Аллах: Гледайте.

Да помниш, означава да знаеш видяното. Да знаеш, означава да помниш видяното. Да виждаш, означава да знаеш, без да помниш. Следователно да рисуваш означава да помниш тъмнината. Любовта на великите майстори към рисуването всъщност е познание на тъмнината чрез цветовете и изображението, посредством багрите те се опитвали да се върнат към Аллах и неговата тъмнина. Безпаметният не ще си спомни нито за Аллах, нито за неговата тъмнина. При всички велики майстори рисуването посредством багрите е търсене на дълбоката непрогледна тъмнина извън времето. Какво означава великите хератски майстори „да помнят“ тъмнината, която са открили? Разказвам, та да разберете и вие.

ТРИ ИСТОРИИ ЗА СЛЕПОТАТА И ПАМЕТТА

В „Дихания на божествената близост“ от поета Джами, книга, описваща житията на суфиите [68] Мистици, свързани в религиозно братство. - (Бел. прев.) и представена в превод на турски от Ламии Челеби се съобщава, че прочутият миниатюрист Шейх Али Табризи илюстрирал великолепен екземпляр на „Хосроу и Ширин“ в придворната работилница на шах Джихан, владетел на Каракоюнлу. Научих, че прославеният майстор Шейх Али работил върху великолепната книга точно единайсет години, проявил невероятно умение и сътворил приказни страници, сравними единствено с творбите на Бехзад, най-великият от старите майстори; още докато работата била по средата, шах Джихан разбрал, че е на път да се превърне в собственик на уникална книга. Негов най-голям враг бил владетелят на Аккоюнлу, младият Узун Хасан; шахът хем се боял от него, хем му завиждал и си въобразил, че след като великолепната книга бъде завършена и спечели признание, нищо чудно да бъде изработена втора, още по-съвършена, при това за Узун Хасан. Поради прекомерната завист, подсилвана от страха, че и някой друг като него може да изпита подобно щастие, шах Джихан предположил, че майстор-миниатюристът наистина е способен да създаде втори, дори по-сполучлив, екземпляр за най-големия му враг Узун Хасан. И решил -щом книгата бъде приключена, да убие майстор-миниатюриста Шейх Али, така никой нямало да притежава нейно подобие. Една красива и добросърдечна черкезка от харема обаче му подхвърлила, че е достатъчно само да ослепи майстора. Шах Джихан възприел идеята, съобщил за своето блестящо решение на лицемерните си приближени и това, няма как, стигнало до ушите на Шейх Али, който не постъпил като всеки посредствен миниатюрист - не изоставил работата си по средата и не избягал от Табриз. Нещо повече, не се и опитал да отложи във времето ослепяването си - нито забавял темпото на работата, нито рисувал по-зле, държал книгата да е съвършена. Работел с огромно вдъхновение и вяра. Започвал след утринния намаз и продължавал до полунощ под светлината на свещниците, чак дордето от преуморените му очи прокапвали горчиви сълзи; рисувал все същите коне, кипариси, влюбени, дракони и привлекателни принцове. Понякога с дни съзерцавал някоя страница на великите хератски майстори, друг път изработвал копие на същата миниатюра, без да я гледа изобщо. Най-сетне приключил книгата за шаха на Каракоюнлу и както се и очаквало, шах Джихан първом похвалил майстор-миниатюриста, обсипал го с алтъни, сетне го ослепил с острия връх на едно перо. Още преди да е затихнала болката, Шейх Али се отправил към Узун Хасан, владетел на Аккоюнлу. „Да, сляп съм - рекъл му той. - Ала цялата хубост на книгата, върху която работих през последните единайсет години, всяко движение на перото и четката са съхранени дълбоко в мен и ръцете ми могат да нарисуват миниатюрите по памет, макар да съм сляп. Хане мой, способен съм да нарисувам за теб най-прекрасната книга, защото благодарение на паметта си мога да изобразя в най-чист вид цялата прелест, сътворена от Аллах - моите очи никога повече няма да видят низостта на този свят.“ Узун Хасан повярвал на великия майстор, а той удържал на думата си - нарисувал по памет най-великолепната и неповторима книга за владетеля на Аккоюнлу. По-късно, при една битка край Бингьол, Узун Хасан разгромил владетеля на Каракоюнлу шах Джихан и го убил - всеки съзнавал каква духовна мощ придавала на победилия хакан [69] Владетелска титла в Османската империя и при моголите. - (Бел. прев.) новата приказна книга. А тя, заедно с предишната, изработена за покойния шах Джихан от майстор Шейх Али Табризи попаднала в хазната на Падишаха ни след битката в Отлукбели, когато победителят Узун Хасан бил победен от, вече покойния, султан Мехмед Фатих. Който е видял, знае.