Орхан Памук - Името ми е червен

- Според третата история - рече Кара с твърде изискан и почтителен тон, - несъвършенството прави стила. Дали стилът възниква от тайното послание върху лицето, очите, усмивката на обичаната от миниатюриста девойка?

- Не - отвърнах му самодоволно и високомерно. - Това, което майстор-миниатюристът пренася от любимата си върху рисунката, накрая се превръща в канон, това не е несъвършенство. Защото след време всички, подражавайки на старите майстори, започват да рисуват лицата на девойките като лицето на оная красавица.

Умълчахме се. Шумовете в съседната стая, дето шеташе хубавата ми жена, поразсеяха погълнатият от трите ми истории Кара и аз се вторачих в него.

- Първата история показва, че стилът е в недостатъка -казах аз. - Втората, че съвършената рисунка не се нуждае от подпис. А третата обединява поуките от първата и втората истории - подписът и стилът не представляват нищо друго, освен нахално и глупаво перчене с несъвършенството. Това е всичко.

Доколко ли има понятие от рисуване човекът, комуто давах този урок? - помислих си и додадох:

- Ти покрай тези истории разбра ли кой съм аз?

- Разбрах - отвърна той не много уверено.

Не се опитвайте да ме проумеете чрез неговия поглед, чрез неговите възприятия, нека сам да ви разкрия кой съм. Във всичко ме бива. Забавлявам се, смея се, рисувам и оцветявам като старите казвински майстори. Заявявам с усмивка: Да, най-добрият съм. И ако предчувствията ми са верни, идването на Кара трябва да е свързано с изчезването на илюминатора Финяга ефенди, но аз нямам нищо общо с това.

Кара ме попита как съвместявам семейния живот и изкуството.

Работя много, работя с любов. Наскоро се ожених за най-хубавото момиче в квартала. Когато не рисувам, се любим като луди. Сетне отново работя. Не казах на Кара всичко това. Отвърнах му само, че темата е безкрайна.

- Когато четката на миниатюриста излива чудесата си върху листа, насладата не е същата, както когато проникваш в лоното на жена си. - казах аз и добавих: - Даже напротив - когато камъшът на миниатюриста прави жената щастлива, другият му камъш остава безжизнен връз листа.

И Кара, като всеки, който завижда на талантливия миниатюрист, повярва на тия лъжи, дори се израдва.

Каза, че би желал да види последните мои страници. Настаних го до работната си дъска сред бои, мастилници, кристални топки за лъскане на хартията, четки, пера и приспособления за изправяне на перата. Кара заразглежда двойната страница за „Сурнаме“, отразяващо тържествата за сюнета на нашия принц, а аз приседнах на червения миндер до него и усетената топлина ми припомни, че само допреди малко тук бе седяла красивата ми жена със своите изящни бедра. Докато изографисвах с камъшеното перо неволята на злочестите осъдени, изправили се пред Падишаха ни, умната ми жена държеше в ръката си моя камъш.

Сцената, която рисувах върху двойната страница изобразяваше освобождаването по милостта на Падишаха ни на затворените за неплатени дългове и техните семейства. Както бях виждал по време на подобни тържества, изобразих владетеля седнал в края на килима до струпаните торби със сребърни акчета, малко зад него - Главният хазинедар, също седнал, как му подава регистъра с длъжниците, който трябва да бъде прочетен; окованите във вериги осъдени длъжници, застанали пред Падишаха ни са като измъчени страдалци - със сбърчени вежди, мрачни лица и насълзени очи; в червено и с красиви лица бях нарисувал свирачите на уд и тамбура - в съпровода на тяхната музика, преизпълнени от щастие люде редят стихове и молитви, задето Падишахът им е оказал височайшата милост и ги е освободил от затвора; за да изобразя с достатъчно въздействие огорчението и срама на длъжника, макар първоначално това да не влизаше в намеренията ми, редом с последния от осъдените нещастници нарисувах погрознялата му от мъка жена в лилави одежди и красивата му дългокоса и тъжна дъщеря с червено ферадже [65] Връхна женска наметка. - (Бел. прев.) . За да схване, че рисуването означава любов към живота, смятах да разясня на тоя смръщен Кара как разполагам върху двойната страница окованите във вериги длъжници, какъв е тайният смисъл на червеното в рисунката, как дърдорим и се кикотим с жена ми, как си позволявам онова, което старите майстори за нищо на света не са си позволявали - да оцветя в един и същи оттенък и атлазения кафтан на Падишаха ни, и кучето. В този момент обаче той изплю камъчето.

Знам ли случайно къде може да е горкият Финяга ефенди?