Орхан Памук - Името ми е червен

- Тук, на тази рисунка, чираците, по заповед на Майстор Осман, ще оцветят земята по площада в розово-червеникаво - предпазливо каза Нури ефенди. - А като се върне нашият брат Финяга ефенди, ще позлати двойната миниатюра. Майстор Осман държеше всеки път Финяга ефенди да обагря различно „Ат Мейданъ“. Розово-червеникаво, индийско зелено, шафраново жълто, или като гъше лайно. Защото окото, след като възприеме, че в първата рисунка площадът е със земен цвят, във втората и в третата рисунка иска да си отдъхне сред по-други цветове. Рисунката е призвана да вдъхва живот на страницата.

В един ъгъл забелязахме рисунка на калфа. Работел е за „Зафернаме“ [59] „Книга за победата“. - (Бел. прев.) страницата с отплаването на бойната флотилия, ала виковете на налаганите с пръчки по петите негови другари са го накарали да зареже работата и да види какво става. Корабите, рисувани по образец, сякаш не се намираха в морето, изглеждаха неестествени, поради отсъствието на вятър и кривина в платната, което обаче не се дължеше на образеца, а на неумението на младия миниатюрист. Не се досещах кой е образецът, ала с огорчение разбрах, че е варварски изтръгнат от някоя стара книга или албум. Може би Майстор Осман не обръщаше вече внимание на подобни неща.

Като наближихме работната дъска на Нури ефенди, той отбеляза с гордост, че от три седмици работи върху позлатата по туграта и вече е приключил. Гледах с уважение позлатената тугра [60] Султански герб, съставен от сложно преплетени арабски буквени знаци, означаващи името на султана. - (Бел. прев.) , изработена върху чист лист, та да не е ясно кому и с каква цел ще бъде изпратена. Знаех колко безнравствени паши на Изток, виждайки величието и силата на султанския печат, се отказват от желанието да се бунтуват.

После видяхме и последните шедьоври на калиграфа Джемал, ала ги подминахме набърже, за да не окуражаваме напразно враговете на баграта и рисунъка, които твърдят че истинското изкуство е калиграфията, а не рисуването.

Рамкьорът Насър подхвърли, че реставрира рисунката, която по-скоро разваляше, изобразяваща как Хосроу съзерцава къпещата се Ширин - страницата била от „Хамса“ [61] Стихотворно произведение в класическата източна литература, състоящо се от пет поеми на един автор. - (Бел. прев.) на Незами, книга, останала от времето на тимуридите.

Възрастен полусляп деветдесет и двегодишен майстор, целунал преди шейсет години ръка на учителя Бехзад в Табриз - едничкото, което повтаряше бе, че легендарният майстор бил сляп и вечно пиян, - сега с треперещи ръце ни показа изрисуваната от него кутия за пера, която щеше да поднесе в дар на Падишаха ни по случай празника.

В тесните като килийки помещения на долния етаж работеха към осемдесет миниатюристи, ученици и чираци - там, както и в цялата придворна работилница цареше безмълвие. Това бе безмълвието след наказанията - много пъти бях го чувал, понякога го нарушаваше нервен кикот или шегичка, понякога хълцане или хлипания, предхождащи плача; тогава майстор-миниатюристите си спомняха изядения през чирашките години бой. Деветдесет и двегодишният полусляп майстор още веднъж ме накара да почувствам нещо дълбоко - тук, далеч от войните и хаоса всяко нещо си имаше край. Вероятно такова ще е безмълвието преди края на света.

Рисуването е безмълвие за ума и музика за окото.

На сбогуване, когато целувах ръка на Майстор Осман, изпитах не само огромна почит, а и нещо, което преобърна душата ми: Болка, примесена с възхита, каквато се изпитва към светец, някакво особено чувство за вина. Може би заради съперничеството му с Лелин, който тайно, но съвсем определено подражаваше на франкските майстори.

В същия миг реших, че го виждам за последно в живота си и за да му се харесам, за да го израдвам, попитах:

- Велики учителю, ефенди, каква е разликата между талантливия и обикновения миниатюрист?

Помислих, че Главният миниатюрист, привикнал на угоднически въпроси, ще отвърне формално и тутакси ще ме забрави. Той обаче сериозно изрече:

- Няма универсално мерило за различаване на талантливия от неспособния, от невярващия. Решаващо е времето. Важното е моралът и талантът на миниатюриста да са насочени срещу злото, заплашващо нашето изкуство. За да разбера дали един млад миниатюрист притежава талант, задавам му три въпроса.

- И какви са въпросите?

- Държи ли на индивидуалния стил, каквато е напоследък модата в рисуването под китайско и франкско влияние? Нека си има различен изказ, своя специфика, но открива ли основания в тезата, че рисунката се нуждае от подпис, както става при франкските майстори? И за да разбера това, му задавам въпроса за стила и подписа.