Орхан Памук - Името ми е червен

Така за първи път развълнуван видях приказните страници на „Сурнаме“, описващо тържествата по повод сюнета [56] Обрязване при мюсюлманите. - (Бел. прев.) на падишахските синове. Още докато бях в Персия, чух за продължилите петдесет и два дни тържества по повод сюнета, в които взели участие люде от всякакви професии, гилдии, цял Истанбул и разбрах, че книгата вече се подготвя.

В първата рисунка Падишахът ни, Владетел на света, настанил се в дворцовата лоджия на покойния Ибрахим паша, снизходително наблюдава веселието на „Ат Мейданъ“ [57] Става дума за големия хиподрум, построен по времето на император Септимий Север и разширен от Константин Велики. По-късно е разрушен и се превръща в площад „Ат Мейданъ“ (букв. „Конският площад")- (Бел. прев.) . Лицето му, за да се различава от останалите, е обрисувано детайлно - с добронамереност и благоговение. Вляво върху дясната страница на двойната миниатюра е Падишахът ни, вдясно от него, под сводовете, са везирите, пашите, персийските, татарските, франкските и венециански посланици. Поради присъствието на Падишаха ни, погледите им, следящи случващото се на площада са разфокусирани и неясни. По-късно в други рисунки видях повторена същата композиция, същите орнаменти по стените, същите дървета, керемиди, ала в друга стилистика и с друга окраска. Разгръщайки страниците на подвързаното „Сурнаме“ с калиграфски изписаните текстове и с рисунките, човек вижда неизменната поза на Падишаха и неговите гости, задължително свели очи към вездесъщия площад, на който всеки път ставаше нещо, обагряно всеки път различно.

Видях: Тълпата на „Ат Мейданъ“ разграбва стотиците блюда с пилаф, разкъсва печения вол и се ужасява от появата на зайците и птиците, натъпкани във вътрешността му. Видях дефилиращите пред Падишаха ни майстори бакърджии, покачени върху талига, представяща гилдията им - един от тях се бе излегнал в талигата с квадратна наковалня връз голите си гърди, а останалите ковяха медта без да нараняват голия до кръста мъж. Видях дефилиращите пред Падишаха ни джамджии да гравират по стъклата в колата си карамфили и кипариси; видях дефилиращите пред Падишаха ни сладкари да рецитират захаросани стихове - камилите им бяха натоварени с чували захар и захарни папагали в клетки; видях старите ключари, изложили в колата си всевъзможни ключалки - зъбчати, с резета, с мандало, те недоволстваха от несъвършенствата на новото време и новите врати. До рисунката с факирите бяха се докосвали и Пеперудата, и Щъркела, и Маслината: Един фокусник придвижваше яйца по пръчка като по мрамор, без да ги изтърве, а друг свиреше на дайре. В рисунката видях също така Главнокомандващия армадата Кълъч Али паша, настанил върху една кола пленени неверници пред планина от глина. Изравнявайки се с Падишаха ни, той подпалва барута, заложен в глинената планина, за да демонстрира как с топовете си принуждава страната на неверниците да затрепери от ужас. Видях касапите с женствени, голобради лица, в одежди с оттенък на роза и патладжан - хилеха се със сатъри в ръце на розовите одрани овце по ченгелите. Звероукротители мъкнеха на верига лъв и току пред Падишаха ни го раздразваха, очите му се наливаха с кръв и той се разяряваше, а зрителите аплодираха; на другата страница лъвът, символизиращ исляма, гонеше оцветена в бозаво-розово свиня, символизираща гнусните гяури. Прехласнато гледах рисунката с бръснаря: бръснеше клиента, провесен с главата надолу от тавана на дюкянчето, разположено върху колата, дефилираща пред Падишаха ни, а облеченият в червено чирак държеше сребърен съд с ароматен сапун и огледало пред лицето на клиента в очакване да получи бакшиша си. После попитах кой е този фантастичен миниатюрист.

- Важното е самата рисунка с красотата си да предизвиква у човека любов към многообразието на живота, да предизвиква у него почит към багрите на света, сътворен от Аллах, към вътрешния мир и вярата. Личността на миниатюриста не е от значение.

Дали миниатюристът Нури, който се оказа по-изтънчен, отколкото предполагах, се държеше така предпазливо, тъй като бе разбрал, че съм пратен от Лелин да разузная какво става, или просто повтаряше думи на Главния миниатюрист майстор Осман?

- Цялата тая позлата Финяга ефенди ли я е правил? -попитах аз. - Кой сега го замества?

През зеещата към вътрешния двор врата долетяха детски викове и писъци. Може би някой от гилдията бе турил на фалагата [58] Уред за стягане на краката при бой с пръчка. - (Бел. прев.) онези две треперещи в студа чирачета, задето, по всяка вероятност, са скрили в джобовете си я рубинов прашец, я златен варак, загънати в хартишка. Намерили сгоден случай да си отдъхнат, младите миниатюристи се втурнаха на бегом към вратата да видят какво става.