Орхан Памук - Името ми е червен

В една Източна страна имало влюбен в миниатюрната живопис възрастен падишах, който живеел прещастливо с една китайка, красавица на красавиците, за която наскоро се бил оженил. Не щеш ли, синът на падишаха от предишната му съпруга и младата му жена горещо се влюбили един в друг. Уплашен от това, че предава баща си, и засрамен от забранената си любов, синът се затворил в придворната работилница и се отдал на рисуването. Всяка творба, породена от силата и страданието на любовта, била тъй прекрасна, че трудно я различавали от произведенията на старите майстори и падишахът, като баща, се гордеел със своя син. Младата китайка видяла рисунките: „Да, чудесни са. Ала подир години, понеже не се е подписал, никой няма да знае, че е автор на тази прелест.“ Падишахът отвърнал: „Редно ли е синът ми да подписва рисунка, която е подражание на старите майстори? И подписвайки я, не казва ли сякаш: В моята рисунка е моето несъвършенство?“ Китайката разбрала, че не ще убеди възрастния си мъж, но намерила начин приказките й за подписа да достигнат до юношата, затворил се в придворната работилница. Нещо повече, синът, чиято гордост била наранена, задето се видял принуден да погребе любовта си, подписал миниатюрата в ъгъла, в едно скрито според него ъгълче между стената и тревата, подстрекаван от красивата си млада мащеха и от дявола. Първата подписана рисунка представляла сцена от „Хосроу и Ширин“. Вече я знаете: След сватбата на Ширин и Хосроу, Шируйе - негов син от предишната му съпруга - се влюбва в Ширин и една нощ се вмъква през прозореца и забива кинжал в гърдите на баща си, заспал до Ширин. Попадайки на тази рисунка, старият падишах усетил някакъв недостатък. Зърнал подписа, но като повечето от нас не му обърнал достатъчно внимание, почувствал само, че рисунката е несъвършена. Разтревожило го това, че с нещо се отличава от рисунките на старите майстори. Излизало, че рисунката разкрива действителна история - нещо противопоказно за една книга, - а не прочетената легенда. Това усещане направо го стъписало. Междувременно, синът миниатюрист, точно както било в рисунката му, се вмъкнал през прозореца и без да гледа баща си в разширените му от ужас очи, забил в гърдите му големия, досущ като в рисунката, кинжал.

Рашидуддин [64] Рашидуддин Фазлуллах (1247-1318) - философ, историк и лекар, теоретик на мистичната теология. - (Бел. прев.) от Казвин с удоволствие отбелязва в историческата си хроника, че най-почитаните и обичани изкуства преди двеста и петдесет години в Казвин били орнаментирането на книги, калиграфията и миниатюрната живопис. По онова време в Казвин управлявал шах, който владеел четирийсет страни от Византия, та чак до Китай (тайната на неговата мощ вероятно се криела и в огромната му любов към миниатюрата), но за голямо съжаление той си нямал наследник. За да не се разпокъсат владенията след смъртта му, шахът решил да омъжи красивата си дъщеря за някой умен миниатюрист и обявил надпревара в придворната си работилница между трима талантливи, млади, неженени миниатюристи. Според хрониката на Рашидуддин, надпреварата се състояла в следното: Кой ще изработи най-добрата рисунка. Подобно на Рашидуддин, и тримата млади майстори отлично съзнавали, че тя ще бъде приета добре само ако е в стила на старите майстори, тъй че и тримата пресъздали любимата си сцена. Красива девойка, потънала в любовна скръб е свела очи в градина, наподобяваща райската, сред кипариси и кедри, подплашени зайци и разтревожени лястовици. Без да се договарят, и тримата миниатюристи пресъздали една и съща сцена, съвсем като старите майстори, само че единият от тях, който най-много държал да бъде забелязан, скрил в притулено кътче на градината между нарцисите своя подпис, та да се знае кой е авторът на тази хубост. Но заради дързостта си, която го отдалечавала от старите майстори, на мига бил заточен в Китай. Организирали нова надпревара между останалите двама миниатюристи. Тоз път те нарисували по една дивна като поезията творба, изобразяваща прекрасна девойка, яхнала кон сред великолепна градина. Дали четката на единия трепнала, дали нарочно, знае ли човек, ала в ноздрите на белия кон на девойката с удължени като на китайка очи и изпъкнали скули се забелязвало нещо необичайно: Това тутакси било възприето от бащата и дъщерята като недостатък. Миниатюристът не бил турил подписа си върху фантастичната рисунка, ала мигом се забелязвало майсторското несъвършенство в изображението на конските ноздри. „Несъвършенството е майка на стила.“ - рекъл шахът и го заточил във Византия. Докато се подготвяла сватбата на шахската дъщеря с третия талантлив миниатюрист, който рисувал без подпис и без недостатъци, досущ като старите майстори, се случило още нещо, отбелязано в обемистата хроника на Рашидуддин от Казвин: Ден преди сватбата шахската дъщеря тъжно съзерцавала рисунката на младия привлекателен майстор, за когото предстояло да се омъжи. По здрач се отбила при баща си и рекла: „В своите фантастични рисунки старите майстори изобразяват красивите девойки като китайки - едно неизменно правило, дошло от Изток. Това добре. Но влюбят ли се, те оставят върху рисунката някакъв намек, някакъв знак от своята любима във веждите, очите, устните, косите, усмивката, дори в миглите. Тези тайни несъвършенства на рисунката се превръщат в символ на любовта, в който са посветени единствено те и техните любими. Цял ден, татенце, гледах красавицата върху коня, ала така и не открих и най-малка следа от себе си. Миниатюристът наистина е голям майстор, при това е млад и привлекателен, ала не ме обича.“ Шахът веднага отменил сватбата и баща и дъщеря продължили да живеят заедно до края на дните си.