Орхан Памук - Името ми е червен

- Както знаете, шах Тахмасб е управлявал петдесет и две години, ала в края на живота си позабравил любовта си към книгата, миниатюрата, рисунката, загърбил поетите, миниатюристите, калиграфите и умрял в молитви - казах аз. - Мястото му заел синът Исмаил. Заради неговата безнравственост и необузданост баща му двайсет години го държал в тъмница, ала щом Исмаил се възкачил на престола, направо се ожесточил, заклал едни от братята си, а други ослепил, за да се отърве от тях. Накрая враговете му се отървали от него като го отровили и възкачили на престола неговия малоумен по-голям брат Мухаммад Худабанде. По време на неговото управление всички принцове, братя, валии, узбеки се опълчили един срещу друг, захванала се война помежду им и с нашия Серхат паша, и Персия се превърнала в пепелище, била разорена. Сегашният обеднял, обезумял и полусляп шах не се интересува нито от книги, нито от рисуване. По тази причина легендарните миниатюристи от Казвин и Херат - и опитни майстори, и чираци, сътворявали чудеса в придворната работилница на шах Тахмасб, миниатюристите, чиито четки караха конете да галопират, а пеперудите да излитат от страниците, до един останаха без работа, без дом. Същото сполетя и колористи, и майстор-подвързвачи, и калиграфи. Повечето се изселиха на север при шейбаните, други - в Индия, трети - тук, в Истанбул. Някои пък се захванаха с неприсъща им дейност, изчерпали себе си и своята слава. Имаше и такива, които отидоха при нищожни принцове, враждуващи помежду си, при разни валии и отпочнаха изработката на книги, не по-големи от една педя - с по четири-пет нарисувани страници. Евтините книги, писани и рисувани набърже за наслада на редовите войници, невежите паши и разюзданите принцове завладяха всичко.

- И срещу какви пари? - попита Майстор Осман.

- Казват, че големият Садъки бей нарисувал „Чудните творения“ за един узбекски спахия само за четирийсет алтъна. В Ерзурум, в шатрата на завърнал се от Източния поход неграмотен паша видях албум, пълен със случайно сбрани рисунки, а сред тях и творби на майстор Сиявуш. Някои от големите майстори не са се отказали от рисуването, изработват отделни рисунки, които не се отнасят към никоя книга или легенда, и ги продават. Гледаш една рисунка и не се питаш коя сцена към коя история е, а просто изпитваш удоволствие от нея самата - виждаш, например, добре нарисуван кон, казваш си колко е хубав и плащаш на миниатюриста. Много се търсят баталните сцени, сцените с любовни пози. Но една батална сцена вече е паднала до триста акчета, а и май няма вече чак толкова поръчки. За да излезе по-евтино, някои дори не оцветяват, а работят в черно-бяло върху непроклеена, нелакирана хартия.

- Имах един илюминатор преталантлив и прекъсметлия - каза Майстор Осман. - Тъй изящно работеше, че го нарекохме Финяга ефенди. Ама и той ни изостави. Замина. От шест дни не се е мяркал. Изчезна загадъчно.

- Как е възможно човек да напусне тази придворна работилница, този щастлив роден дом? - казах.

- Четиримата ми млади майстори, изучил съм ги от деца, Пеперудата, Маслината, Щъркела и Финягата, по волята на Падишаха рисуват по домовете си - рече Майстор Осман.

Това се правеше, за да могат уж да работят на спокойствие „Сурнаме“, което вълнуваше цялата придворна работилница. По изключение султанът не бе отделил за майстор-миниатюристите специално помещение в двореца, а бе заповядал да работят по домовете си. Предположих, че заповедта му има отношение към книгата на Лелин, но си премълчах. Нямаха ли и друг подтекст думите на Майстор Осман?

- Нури ефенди! - подвикна той към гърбав и блед миниатюрист. - Я обясни положението на Кара Челеби!

„Положението“ бе следното. Веднъж на два месеца настъпваше истински празник, когато Падишахът ни посещаваше придворната работилница, понеже в ония вълнуващи времена той следеше отблизо как се движат нещата. На Падишаха ни, съпроводен от Главния хазинедар Хазъм, от Главния шахнамеджи [55] Професията шахнамеджи се създава в края на XV и началото на XVI век. Това са историографите на османските султани. „Шахиаме" - историческо описание на една династия или на един управник. - (Бел. прев.) Локман и от Главния миниатюрист майстор Осман се разказваше поотделно за всеки от изкусните миниатюристи - кои страници от кои книги работят, кой кои орнаменти е направил, кой коя рисунка е оцветил, кой е правил фона, кой - рамкирането, кой - позлатяването.

Беше тъжно това, че Главният шахнамеджи Локман, който бе написал повечето от книгите за илюстриране, е грохнал от преумора и не напуска дома си, че тъй като четиримата миниатюристи с прозвищата Пеперудата, Маслината, Щъркела и Финягата работеха по домовете си. Главният миниатюрист Осман бе огорчен, дори гневен, а височайшите посещения, понеже Падишахът ни вече не можеше да се вълнува като дете от работата им в придворната работилница, вече се превръщаха в жалка пародия на празник. Нури ефенди, подобно на онези миниатюристи, които нито са живели добре, нито са се усъвършенствали, бе остарял напразно, но приведен години наред над работата дъска, не се бе изгърбил напразно: не пропускаше да узнае какво става в придворната работилница и кой каква сполучлива страница е изработил.