Орхан Памук - Името ми е червен

Разбраха, че по този начин книгата няма да бъде завършена скоро и наеха татарски куриери. На всеки един връчиха страницата, която трябваше да се изработи и писмо с указание до съответния творец. Така куриерите пренесоха страниците на книгата по пътищата на Персия, Хорасаи, Узбекската страна и Мавераннахр [51] Арабското название от VII век на местността между реките Амударя и Сърдаря, в която са и градовете Самарканд, Бухара и др. - (Бел. прев.) . Подготовката на книгата потръгна със скоростта, с която се придвижваха куриерите. Една снежна нощ сред долитащия вой на вълците те се забавляваха в хана, когато разбраха, че работят за една и съща книга, донесоха страниците от стаите си, съпоставиха петдесет и девета със сто шейсет и втора страница и се опитаха да разгадаят към кое месневи са и на кое място се падат.

Днес научавам с тъга, че работата приключва и че на една от страниците е трябвало да бъда и аз. Колко жалко, че когато татаринът ме е пренасял в студения зимен ден през каменистото дефиле, разбойници му препречили пътя. Първо пребили нещастника, после го разсъблекли, изнасилили го и накрая безжалостно го убили. Затова и не знам от коя страница съм изронено. Молбата ми е докато ме гледате, да кажете: Може би съм прикривало преоблечения като овчар Маджнун, когато е посетил шатрата на Лейла? А може би съм се сляло с глъбините на нощта, за да обясня тъмнината в душата на безнадеждно обезверения? Копнеех да съпътствам щастието на двамата влюбени, избягали от хората, прекосили морета и открили покой на остров, пълен с птици и плодове! Копнеех да хвърля сянка в последните мигове на умиращия Ескандар, който, докато завладява Индия, получава от жаркото слънце продължителен кръвоизлив от носа. А може би бих било по-полезно като символ на мощта на всеки баща, наставляващ сина си в живота и любовта? На коя ли история съм щяло да придам смисъл и изящество?

Убиха татарина, мен ме взе един от разбойниците и заброди той из планини и градове - понякога осъзнаваше моята стойност и демонстрираше изтънчеността на посветения: По-приятно е да гледаш нарисувано дърво, отколкото истинско, ала понеже не знаеше в коя част от историята става дума за дървото, взех да го притеснявам. Този разбойник преброди с мен доста градове и аз се боях да не би да ме скъса и захвърли, но веднъж ме продаде на дребничък мъж за стомна вино. Нощем този нещастен дребосък плачеше, разглеждайки ме в светлината на свещта. Той умря от мъка, а имуществото му бе разпродадено. И благодарение на майстор-медаха, който ме взе, се озовах чак в Истанбул. Сега съм много щастливо, чувствам се поласкано, че тази вечер се намирам тук, сред вас, миниатюристите и калиграфите на османския падишах - всичките с талантлива ръка, орлов поглед, желязна воля, изящни китки и чувствителни души. Щастливо съм, че един майстор миниатюрист ме окачи на стената, слава на Аллах, и много ви моля да не вярвате на приказките, че съм нарисувано надве-натри върху лоша хартия.

Вижте само колко лъжи, колко клевети, колко безсрамни доводи! Ето, снощи окачиха на стената рисунка на куче, пък моят медах заразправя за приключенията на това безочливо куче, както и за приключенията на някой си Хусрет ходжа от Ерзурум! Тази история обаче неправилно е разбрана от последователите на дълбокопочитаемия Хусрет ходжа от Ерзурум; твърдят, че сме го обругали. Та нима бихме се осмелили да твърдим, че бащата на великия, дълбокоуважаем ваиз е неизвестен? Да ни пази Аллах! И през ум не ни е минавало. Каква долна интрига, какъв безсрамен аргумент! И тъй като объркват Хусрет от Ерзурум с Нусрет от Ерзурум, ще ви разкажа историята на дървото на Шашъ Недрет ходжа от Сивас.

Въпросният Шашъ Недрет ходжа от Сивас не само проклел изобразяването на нежности с хубави момчета, но и заявил, че кафето е дело на дявола и който го пие, ще отиде в ада. Ех, Сивасецо, забрави ли как се огъна онзи мой грамадански клон? Ще ви разкажа, ама се закълнете, че няма да го споделите с никого - нека Аллах да ни пази от необосновани злословия. Гледам аз една сутрин - възкачва той споменатия ми клон заедно с висок като минаре мъж, същински великан с лъвски лапи, чак да му се възхитиш - и укрити в гъстите ми листа, тъкър-тъкър, си вършат, да прощавате, работата. По-късно разбрах, че тоя великан е бил самият дявол и докато е насилвал нашичкия, нежно целувал красивото му ухо и му нашепвал: „Кафето е непозволено, кафето е грях.“ Ходжата после разправял, че който вярва във вредата от кафето, вярва в дявола, а не в повелите на нашата прекрасна вяра.