Орхан Памук: Името ми е червен

Книгата на татко остана, за жалост, недовършена. Изработените страници, които Хасан разпиля по земята, бяха иззети и отнесени в хазната, там сръчен и педантичен библиотекар ги включи към различни албуми и ги подвърза заедно с други безинтересни рисунки, правени в придворната работилница. Хасан избяга от Истанбул и повече не се видя. Шевкет и Орхан обаче не забравиха и до днес, че не Кара, а чичо им уби убиеца на баща ми.

Две години след ослепяването си Майстор Осман почина - Главен миниатюрист стана Щъркела. Пеперудата, от чийто талант покойният ми баща се възхищаваше, през последните години от живота си изработваше орнаменти за килими, платове и шатри. Младите калфи от придворната работилница тръгнаха по неговия път. Никой не смяташе отказът от рисуването за голяма загуба. Може би защото никой не бе видял нарисуван собствения си образ.

През целия живот си мечтаех тайно за две рисунки - с никого не съм го споделяла.

1. Копнеех да ме нарисуват. Знаех обаче, че, каквито и усилия да бъдат положени, това е невъзможно, защото за жалост никой от миниатюристите на Падишаха не вярваше, че щом устните и очите не са нарисувани като на китайка, лицето на една жена може да е красиво. Ако пък ме нарисуват в стила на старите хератски майстори като китайска красавица, може би само онези, дето са ме виждали, биха се досетили, че лицето на китайската красавица е всъщност моето лице. А потомците, дори и да се досетят, че очите ми не са дръпнати, просто не биха могли да си представят как е изглеждало лицето ми. Сега, когато поостарях, когато се утешавам със синовете си, бих била много щастлива, ако си имах потрет, направен на младини!

2. Копнеех да бъде сътворена рисунката на щастието: Нещо, към което в едно месневи бе проявил интерес поетът Саръ Назъм от Ран. Зная много добре какво трябва да представлява рисунката. Майка с двете си деца; блажено усмихнато, малкото суче от зърното на едрата майчина гърда, усмихнатата майка го държи в прегръдките си, а очите й са взрени в по-голямото братче, което донейде ревнува. Би ми се искало майката на рисунката да съм аз, а в небето да е изобразена птица - тя трябва да предизвиква усещането, че лети и едновременно, че е застинала блажено в небето за вечни времена; ще ми се тази рисунка да е в стила на старите хератски майстори, които знаеха как да спрат времето. Да, убедена съм, не е лесно.

Моят глупав син Орхан, дето се мъчи да постига всичко с ума си, години наред ме убеждаваше, че моята рисунка на щастието никога няма да бъде сътворена, защото хератските майстори, които знаеха как да спрат времето, нямаше да ме нарисуват такава, каквато съм, а пък франкските майстори изобщо не знаеха как да спрат времето.

Може и да е прав. В края на краищата човек дири щастието в живота, а не в нарисуваната усмивка. Миниатюристите знаят това, но не могат да го изобразят. Ето защо те разменят местата на житейското щастие и на щастието от способността ни да виждаме.

Разказах на сина си Орхан цялата тази история, която не може да бъде нарисувана, та да я опише. Без всякакви угризения му предадох пращаните ми от Хасан и Кара писма и рисунката на конете с размазаното мастило, открита у горкия Финяга ефенди. Орхан е вечно изнервен, свадлив и нещастен и никак не се бои да бъде несправедлив към онези, които недолюбва. Затуй изобщо не хващайте вяра, ако в неговото писание Кара е по-объркан, животът ни е по-труден, Шевкет е по-зъл, а аз съм по-красива и по-безсрамна, отколкото в действителност. Защото всяка история може да бъде съчинена тъй, че да стане красива и ние да й повярваме.

1990-92,1994-98

Орхан Памук

„Името ми е Червен“

турска

първо издание

превод: Розия Самунлова

редактор: Боряна Джанабетска

художник: Христо Хаджитанев

издателство „Еднорог“ тел./факс 980 13 78

e-mail:ednorog@iname.com

София 1000, бул. Княз Дондуков 45

Цена: 9.80 лв.

Миниатюрист, който украсява ръкописа със заглавки, винетки, флорални и други орнаменти, и позлатява бордюрите. - (Бел. прев.)

Под Китай тогава са подразбирали и така наречения Китайски Тюркестан, както и страните, граничещи със Северен Иран, т. е. Изтока и Далечния Изток. - (Бел. прев.)

Ибн Араби (1165-1240) - мюсюлмански философ мистик, проповядвал, че мюсюлманинът може да се моли и в църква, и в синагога, без да отдава особено значение на религиозната форма. Затова е обвинен в еретизъм. - (Бел. прев.)