Орхан Памук - Името ми е червен

Признавам обаче - с удоволствие се преструвах, че се страхувам от тях: Талантът на миниатюриста включва и това - съсредоточено да изследва магията на мига, задълбочено да възприема най-дребните му проявления и същевременно, сякаш оттегляйки се леко назад, да го проследява като в огледало, за да съхрани между себе си и света, който се взима толкова насериозно, дистанцията на ироничния поглед и изкусността.

В отговор на техните питания им разясних, че по време на нападението, организирано от привържениците на ерзурумския ваиз, почти цялата вечер, да, в кафенето бяхме аз, Маслината, рамкьорът Насър, калиграфът Джемал, двамата млади калфи миниатюристи и споделящите постелите им млади калиграфи, най-красивият чирак Рахми, още неколцина чираци, един поет, един пияница, пушач на опиум, шест-седем абдали и още някакви непознати, сполучливо допълващи щастливото и остроумно множество, подгряващо кафенето - общо към четирийсет души. Разказах как всички се смутиха от нападението, как обзетите от виновна тревога люде, сбрали се тук поради несмисления си интерес към безсрамието, се заизмъкваха припряно през предния и задния изход, без никому и да хрумне дори решително да защити кафенето и нещастния, преоблечен като жена възрастен медах. Дали това ме натъжаваше? Да! Аз, Мусаввир Мустафа, известен като Щъркела, посветил се изцяло на миниатюрната живопис, гледайки право в очите безмозъчния Пеперудата, това овладяно от емоциите си дебелеещо и състаряващо се момче с насълзени от завист очи, обясних, че всяка вечер изпитвам необходимост да се срещам на определено място със своите побратими, да разговарям, да се шегувам, да иронизирам, да изричам красиви думи, стихотворения и метафори. Пеперудата, тази ваша пеперуда с все още по детски красиви очи, като чирак беше по-чувствителен, беше истински красавец с възхитително тяло.

Така, все в отговор на техните питания, разказах как покойният възрастен медах, след като пребродил сума ти градове и квартали, още на втората вечер в това посещавано от миниатюристите кафене захвана своите весели глуми, как един от нашите, вероятно защото медахът се изгаври с опиянението от кафето, окачи на стената рисунка на куче, как бъбривият медах моментално влезе в ролята на това нарисувано куче и заговори от негово име, как вечерта се хареса на всички и как оттогава миниатюристите нахвърляха по някоя рисунка, шушнейки шегичките си в ухото на медаха. Кафеджията, родом от Едирне, поощряваше злословията по адрес на ерзурумския ваиз, понеже това хем доставяше удоволствие на боящите се от гнева на ваиза миниатюристи, хем привличаше по-голяма клиентела.

Пеперудата и Кара ми казаха, че като нахлули в празната къща на нашия събрат Маслината, открили виселите всяка вечер на стената зад медаха рисунки, и поискаха да им разтълкувам нещата. Няма какво да се тълкува, отвърнах, и кафеджията, както и Маслината, си е най-обикновен календер, просяк, крадец, пришелец и подлец. Отвърнах им, че уплашен от приказките на ходжа ефенди и най-вече от мрачните петъчни проповеди, простодушният Финяга ефенди вероятно си е наумил да се оплаче на хората на Ерзурумеца. Маслината и кафеджията са от един дол дренки и съществува голяма вероятност Маслината, за да предпази миниатюристите, най-жестоко да е убил горкия илюминатор. Разлютените хора на Ерзурумеца пък са убили Лелин ефенди или защото Финяга ефенди им е разправил за книгата на Лелин, или защото са го смятали за отговорен, и тяхното второ отмъщение е днешното нападение над кафенето.

Доколко се вслушваха в думите ми дебеличкият Пеперудата и свъсеният Кара (приличаше ми на призрак), докато отхлупваха де що има капаци, докато повдигаха всяко нещо и докато ровичкаха с удоволствие из вещите ми? По детинското лице на Пеперудата се изписа завист, когато, след като намери в резбования орехов сандък ботушите, доспехите и бойните ми снаряжения, аз гордо изрекох онова, дето всички и без друго отлично знаеха: Аз съм първият мюсюлмански миниатюрист, участвал във военен поход и претворяващ в зафернамета видяното със собствените си очи - топовните изстрели, кулите на вражите крепости, пъстро облечените воини-неверници, труповете по бреговете на реките, обезглавяванията, строените с доспехите си, готови за атака конници!

Пеперудата пожела да им покажа как се навличат тия доспехи - без да се притеснявам свалих минтана си от черен заек, ризата, шалварите, гащите. Предоволен, че ме наблюдават на светлината от огнището, аз си турих дългите, чисти гащи и дебелата риза от червено сукно, дето се носят в студа под доспехите, вълнените чорапи и ботушите от жълта кожа. Измъкнах от кутията ризницата и с удоволствие я прикрепих на гърдите си, извъртях се гърбом и наредих на Пеперудата, както се нарежда на придворен слуга, да затегне здраво ремъците и да прикрепи нараменниците. Турих си подлакътниците, сложих си ръкавиците, препасах колана с щраусови пера, предназначен за сабята и накрая нахлузих златистия шлем, с който се гиздех по време на празнични церемонии; след което гордо заявих, че бойните сцени изобщо не бива да се рисуват по стария маниер. Сиреч, враждуващите конници не бива да се изобразяват насрещно като излети по калъп - едните с лице към нас, другите гърбом. Бойните сцени в придворните работилници на Великия Осман трябва да са такива, каквито съм ги видял с очите си и каквито ги рисувам аз - войски, коне, доспехи и окървавени тела са омешани!