Орхан Памук - Името ми е червен

- Истинска къща на убиец - вдъхновено казах след малко.

- Няма дори молитвено килимче. - Ала друга бе мисълта ми. Добавих: - Вещи на човек, който не познава щастието... -Осъзнавах с тъга, че нещастието и близостта с дявола са само в помощ на миниатюриста.

- Понякога човек знае как да постигне щастието и пак не е щастлив - рече Кара.

От дъното на един сандък измъкна няколко рисунки, изработени върху груба, уплътнена от долната страна самаркандска хартия и ги разположи пред мен. Приветлив дявол, изскочил сякаш от някое хорасанско подземие, дърво, красива жена, куче и моята рисунка на Смъртта: Все рисунки, които убитият медах окачваше вечер на стената, докато разправяше долните си истории. Показах на Кара, понеже прояви интерес, моята рисунка на Смъртта.

- В книгата на Лелин има същите рисунки.

- И медахът, и кафеджията знаеха, че е по-добре миниатюристи да изработват окачваните всяка вечер рисунки по стената. Докато разменяше шеги с миниатюристите, медахът ни караше да нахвърляме надве-натри върху груба хартия някоя рисунка, след което захващаше съчинената си история.

- Защо и за него си нарисувал същата рисунка на Смъртта, както и за книгата на Лелин?

- Това бе отделна рисунка, каквато я искаше медахът. Нахвърлих я прибързано и небрежно, както ме водеше ръката, без старанието, което влагах в книгата на Лелин ти. Същото правеха и останалите - пресъздаваха за медаха по-грубо и по-опростено, единствено за забава, рисунките от тайната книга.

- Кой е нарисувал коня? Ноздрите му са отрязани. Приближихме светилника и загледахме удивено коня.

Приличаше на Коня за книгата на Лелин, но бе скициран по-небрежно и по-примитивно. Сякаш някой бе заплатил недостатъчно на миниатюриста и го бе накарал на място да изобрази как да е някакъв кон, от което, може би тъкмо поради тази причина, той се сдобиваше с по-дълъг живот.

- Щъркела най-добре знае кой е нарисувал коня. Тоя самовлюбен глупак, който не може да диша без клюките на миниатюристите, всяка вечер се отбива в кафенето. Сигурен съм - конят е нарисуван от Щъркела.

Посред нощ нахълтаха Пеперудата и Кара, подредиха на пода рисунки и поискаха да им кажа коя на кого е. Като деца играехме на „Чий е каука?“ - та ми заприлича на тая игра: Рисуваха се кауци, кюляфи и какви ли не още шапки - за ходжа, спахия, палач, дефтердар или писар, като съответните им названия, изписани на гърба на друг лист хартия, трябваше да се познаят и заградят.

Казах им - нарисувал съм кучето. Бяхме разказали неговата история на коварно убития медах. Под мержелеещата светлина на лампата им обясних, че рисунката на Смъртта е на приветливия Пеперудата, който сега е опрял кинжал в гърлото ми. Помня с какво вдъхновение Маслината нарисува дявола, чиято история вероятно му е била разказана от покойния. Дървото го захванах аз, ама всички миниатюристи в кафенето работиха по листата. Заедно съчинихме и историята му. Същото се случи и с Червеното: Върху лист хартия капна червена боя; свидливият медах попита става ли от това рисунка. Капнахме още червено, после миниатюристите не се задоволиха само да нарисуват по нещо червено, ами и заразказваха историята на този цвят, та отпосле да ни я разправя медахът. Фантастичният кон - е, браво! - е работа на Маслината, припомних си още, че печалната Жена е на Пеперудата. Тъкмо тогава Пеперудата отдръпна кинжала от гърлото ми и каза на Кара, че сега се сеща, да, красавицата е негова работа. Всички участвахме в изобразяването на парата, а двамата Абдали, естествено, ги нарисува Маслината, защото в рода му е имало календери. Тяхната работа, знаем, е свързана с просия, с насилване на красиви момчета, та преди двеста и петдесет години шейхът им Еухад ад Дини Кирмани е описал всичко това в книга и там в стихотворна форма твърди, че в красивите лица съзира красотата на Аллах.

Побратими мои, майстор-миниатюристи, прощавайте, че къщата ни е тъй разхвърлена, сварвате ни неподготвени, не мога да ви почерпя ни с ароматно кафе, ни със сладки портокали, понеже жената спи оттатък. Отваряха кошовете и сандъците, преравяха всичко до дъно: и сукна, и памучни шнурове, и летни пояси от индийска коприна, и батиста, и персийски басми, и долами; оглеждаха килимите, миндерите, страниците, които рисувах за различни книги и вече подвързаните томове; не откриха каквото търсеха и аз се молех да не нахлуят шумно в съседната стая, та да не ме принудят да си цапам ръцете с кръв.